Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение. Това личи от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 1000 пълнолетни българи между 20 и 23 март, съобщиха от българския офис на социологическата агенция.
На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията: 66% казват, че са достатъчни, 17% твърдят, че са прекалени, 15% смятат, че са недостатъчни.
Това базово възприятие обуславя и много големия прилив на доверие към управлението - действията на правителството като цяло се одобряват от 74% от анкетираните, срещу неодобрение от 22%.
Действията на МВР събират одобрение от 80% срещу неодобрение от 15%.
Активността на Министерството на здравеопазването се харесва от 83% срещу неодобрение от 12 %.
Министерството на образованието събира одобрението на 86% от анкетираните срещу неодобрение от 10%.
В ръководството на страната най-много са позитивите за генерал Венцислав Мутафчийски, който събира почти 90% от симпатиите на българите, одобрението за Бойко Борисов е от 73% от анкетираните срещу 21%, които не харесват всичко, което прави премиерът. При вицепремиера Томислав Дончев одобрението е 54% срещу 18%, а при финансовия министър Владислав Горанов 45% срещу 26%.
Много високи нива на одобрение получават съсловието на лекарите (+91%) и учителите (+87%). Реакциите на хората на самата епидемия се разбиват на три групи: паническа (22%), тревожна (64%), спокойна (12%)
Повече от една пета от българите искрено смятат, че настоящата епидемия е едно от най-страшните неща, сполитали човечеството.
Това преувеличение е свързано пряко с факта, че над една трета от българите смятат за реална опасността да умрат от коронавирус. Тази паническа нагласа сама по себе си е опасна. Главно, защото адресира към властите очакване и изискване за свръхрепресивни панически мери. Цели 37% признават, че лично те изпитват страх от вируса.
Все пак две трети от населението са в плен не на паника, а на по-силно или по-слабо изразена тревога. Тя изкуствено се подсилва от ширещата се представа, че епидемията е смъртоносна не само за възрастните и хронично болните, но и за младите и децата (45%).
Твърде голяма част от българите (64%) са на мнение, че коронавирусът не е естествен, а е лабораторно създаден. И пак приблизително толкова (66%) смятат, че в най-скоро време човечеството ще има лекарство против вируса.
Радва установеният от проучването факт, че хората масово вземат мерки против епидемията: практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете; 80% ползват дезинфектанти; 90% са ограничили личните си гостувания; 5% се борят с епидемията с предпазни маски.
Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88% и 94% одобряват: забраната на всички публични събирания; затварянето на границите за чужденци; забраната българите да пътуват в чужбина.
Общественото мнение обаче е разделено по въпроса за забраната да се пътува от град в град: 56% одобряват срещу 40%, които не са съгласни с извънредните мерки. За въвеждането на вечерен час са 59% срещу 39% от несъгласните.
Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени: 13% до 27%.
За сметка на това в масовата психика възникват тревоги за икономическите последици от епидемията – хората се опасяват, че ще загубят работа - 20%, няма да могат да си плащат кредитите - 29%, няма да са в състояние да покриват битовите сметки - 38%. Към това се добавя твърдението на 3% от анкетираните, че вече са загубили работа.
Като цяло (както показва и изследването на Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 28 страни) България е „среден случай“ в Европа и света. Това донякъде се осъзнава от самите българи, а донякъде се отразява и в техните нагласи.
На въпроса „Кой модел на борба с вируса смятат за най-правилен 30% от респондентите се обявяват за репресивния („китайски“), зад ограничителния („европейски“) застават 42%, а зад свободния (шведски“) - 23%.
Тази „средна“ и сравнително трезва реакция в условията на епидемия е в унисон с масовото мнение на българите (87%), че на фона на другите страни България се справя сравнително успешно, а също и че особено благоприятно за страната е, че съвсем наскоро тя успя да избегне мигрантска вълна от Турция (89%).