БСК: Предложението за компенсации на работодателите няма да запази заетостта

Предложението държавата да компенсира работодателите, поемайки част от разходите за заплати, няма да запази заетостта, а рязко ще увеличи безработицата. Това се казва в становище на Българска стопанска камара (БСК) по проекта на постановление на Министерски съвет за компенсиране на работодателите във връзка с кризата, породена от коронавируса. 

Новоприетите текстове на чл. 120в, въвеждащи правен институт за преустановяване на работа на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, и текстовете, чрез които се урежда правното положение на работниците и служителите, чиято работа е преустановена, в своята цялост са прокризисни и няма да постигнат целения ефект за запазване на заетостта, смятат от камарата.

От работодателската организация изразяват съжаление, че не е бил създаден Щаб с участието на социалните партньори, в рамките на който да бъдат обсъждани различни варианти и възможности за оказване на подкрепа на работодателите и работниците. „Това доведе до изменения в Кодекса на труда, които по наше мнение ще доведат не до запазване на работни места, а до рязко увеличаване на безработицата“, пише в становището на БСК.

Бизнесът е категоричен, че задължението за изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители.

От камарата посочват, че постановлението ограничава обхвата на работодателите, които могат да ползват компенсации единствено до тези, чиято дейност е била преустановена въз основа на акт на държавен орган. Същевременно, са включени дейности като Пътнически железопътен транспорт, междуселищен, Друг пътнически сухопътен транспорт, Пътнически морски и крайбрежен транспорт, Пътнически транспорт по вътрешни водни пътища, Пътнически въздушен транспорт, Хотели и подобни места за настаняване. „Действително, посочените икономически дейности са косвено засегнати от ограничителните мерки, наложени със Заповед на министъра на здравеопазването, но не са включени в нея. Същевременно не са включени редица сектори на индустрията, пряко засегнати от свързаността им с тези, чиято дейност е преустановена“, твърдят от БСК.

Според работодателите е необходимо приемането на допълнителен нормативен акт, въвеждащ нарочни икономически мерки за подпомагане на производствения сектор, който е в директна връзка и силна зависимост от секторите, преки потърпевши от налагането на извънредните мерки. 

Относно написаното в проекта на постановление, че „на работодател, който поради обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България със своя заповед, издадена въз основа на акт на държавен орган, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, може да се изплащат компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа“, от БСК посочват, че липсва законова делегация компенсирането да се извършва след прекратяване на извънредното положение или възстановяване на работа. По този начин се променя кардинално логиката на тази мярка, а именно да бъде запазена заетостта за периода на извънредното положение. От камарата предлагат текстът да се промени, отнасяйки се за "периода на на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание и след това.“

Според работодателите мярката за запазване на заетостта за не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации, е непропорционална.

От БСК уточняват, че на първо място мярката ще бъде в сила по-малко от три месеца, доколкото решението на Народното събрание за обяваване на извънредно положение обхваща период от един месец, от който 1/3 вече е изтекъл. Самата мярка изисква технологично време от подаване на заявлението до неговото одобряване и реалното превеждане на средствата към работодателя. От особена важност е хипотезата, при която работодателите имат право на тази компенсация – когато дейността им е прекратена съз заповед на държавен орган, а не по тяхна инициатива и те нямат никаква възможност да реализират приходи, с които да покриват не само 40% от възнаграждението на служителите си за периода на компенсация, а и 100% след изтичането му, без да е ясно кога и дали ще могат да възобновят дейността си. Напълно възможно и нормално е да се очаква, че в следствие от намаляване на обема на работа, редица работодатели ще бъдат принудени да намалят броя на служителите си. Превиденото изискване само ще ускори този процес, категорични са работодателите. 

Относно изискването за допустимост работодателите да не прекратяват трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда за периода, за който се изплащат компенсации, от БСК коментират, че обхватът на изискването следва да се прецизира до работниците и служителите, за които се получава компенсация.

Според тях е необходимо и да се уточни форма̀та на документите, подавани по електронен път, като с цел улесняване на заявленията, предлагат да не бъде поставяно като изискване използването на електронен подпис.

Постановлението поставя изискване работодателите да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата или към общината. От БСК предлагат това да важи за задълженията, които са безспорни, т.е. да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган и работодателят да не е предприел действия по погасяването им. Аналогичен текст се съдържа в Закона за обществените поръчки (чл. 54, ал. 1, т. 3 и чл. 56, ал. 1, т. 1), уточняват от БСК.

Сред предложението на бизнеса е срокът за уведомяване на Агенция по заетостта в случай на възобновяване на работа на дадено предприятие да бъде в работни, а не календарни дни - така, както са всички останали срокове.