“Трябва да преизчислим срокове както за данъчното деклариране, така и за такива, при които пряко не сме идентифицирали като свързани с данъци“, препоръча той и посочи онези от тях, които ще имат отражение, като например сроковете по висящи наши дела с държавата.
Райков напомни, че в последната си версия този проектозакон не отлага сроковете по административни производства.
“Ако имаме една висяща данъчна ревизия, изключително кратките срокове в рамките на подобни ревизии няма да спират. Така че имайки предвид какъв ни е календара занапред, да не разчитаме на това, че животът е спрял, а по-скоро да помислим за кое имаме отсрочка, за кое нямаме и да помислим от гледна точка на управление на парични потоци - дали ни е по-изгодно да отложим плащане на едно или друго задължение, защото лихвите към държавата са по-големи от пазарните”, съветва данъчният специалист от EY България.
Той посочи още, че данъчното третиране ще следва същността на сделките.
"Дължим ДДС, когато имаме данъчно събитие, т.е. когато е извършена сделката, издадена е фактура и е начислен ДДС, коментира още Милен Райков. - ДДС е за сметка на доставчика по сделката и трябва да бъде внесено в съответния срок след издаването на фактурата и подаването на декларация.“
Той напомни, че от миналата година има решение на Европейския съд - въпреки че българският закон не го предвижда изрично, според което ако имаме сигурно неплащане от страна на нашия клиент, имаме право да поискаме този ДДС, който вече сме внесли в бюджета, защото сме фактурирали конкретната сделка към клиента.
„По този начин, ако имаме лош длъжник, не би трябвало данъкът да утежнява допълнително нашето положение", категоричен е експертът.
Според него водещи в предприемането на мерките са държавите в Азия, най-вече тези, в които пикът на COVID-19 премина и те мислят вече как да се справят с по-трайния икономически ефект.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
04:04 | 12.09.22 г.