АИКБ: Авансов данък върху несъществуваща печалба е икономическо самоубийство

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е категорично против изменение на реда за внасяне на авансови вноски за корпоративния данък на базата на данъчната печалба, декларирана за 2018 г. Това посочват от Асоциацията във връзка с внесените между първо и второ четене предложения по проекта на Закон за мерките по време на извънредното положение.

При очакван срив за редица бизнеси се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година да бъдат изчислени и определени служебно от НАП на база реализираната печалба през 2018 година, без право тези вноски да бъдат променяни за полугодието на 2020 г. Това на практика означава задължително авансово внасяне на данък в тежка обстановка – загуби на предприятията, освобождаване на работници, фалити, който е ясно, че в края на годината ще бъде недължим, посочва се в позицията на АИКБ. И се припомня, че по действащата редакция предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. 

Според АИКБ много от българските предприятия ще са длъжни да внесат този несправедливо определен авансов данък, но няма да имат финансовите възможности да го платят поради финансови проблеми, причинени от кризата. Точно тези финансово затруднени предприятия ще бъдат обложени с допълнителен разход, прекомерна лихва върху неплатения авансов данък (ОЛП+10%), което допълнително ще „убие“ жизнеспособността на тези предприятия. В България с направеното предложение се цели бизнесът да финансира авансово държавата, а ако не го направи, тя го натоварва с непосилни лихви за неплатени авансови данъци, посочва се в становището на АИКБ. Нищо не налага тази предлагана промяна, настоящият начин на определяне на авансовите вноски е достатъчно справедлив и обективен, смятат индустриалците.

С предложената промяна се отнема възможността на бизнеса да променя/намалява размера на авансовите вноски за първото полугодие на 2020 г. Много фирми са били на печалба през 2018 година, но ще прекъснат дейност или очакват загуба за 2020 г. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян., смятат от АИКБ. Авансов данък върху несъществуваща печалба през 2020 г. е икономическо самоубийство, посочва се в позицията и призовават народните представители да не приемат това предложение, което е както ненавременно, но и вредно за бизнеса и против нормалността при управление на криза.

Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя изцяло първото предложение, направено от вносителите на законопроект за мерките по време на извънредното положение, а именно - предлаганото удължаване на сроковете в ЗКПО до 30 юни 2020 г.

В свое становище по законопроекта от друга работодателска организация – Българската стопанска камара (БСК), предлагат и юридическите лица да се ползват от промяната, според която по време на действие на този закон не се налагат запори на банкови сметки, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, освен за задължения за издръжка и за вреди от непозволено увреждане.

Що се отнася до измененията, свързани с Кодекста на труда (КТ), от БСК искат държавата да възстановява на работодателя изплатените обезщетения по ред и срокове, определен от министъра на финансите, в случай на преустановяване на дейността със заповед на държавен орган, при което работникът или служителят има право на 50 на сто от брутното си трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

От БСК настояват и за друга промяна. Ако при извънредно положение работодателят преустанови дейност, то за този период работникът има право на брутното си трудово възнаграждение, то държавата да възстановява на работодателя 60 на сто от изплатените възнаграждения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите.

От БСК предлагат и нов текст, съгласно който 100% от трудовите възнаграждения за осигурители, които са преустановили дейността си поради заповедта на министъра на здравеопазването (ресторанти, кафе сладкарници и пр.), да бъдат поети от държавата за периода на извънредното положение, без никакви допълнителни критерии.

Част от средствата за обезщетенията и възнагражденията при спиране на работата биха могли да бъдат насочени от Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, доколкото спирането на дейността на едно предприятие неминуемо може да доведе до финансово състояние, което да предполага откриване на производство по несъстоятелност. В този случай биха били необходими и съотвените изменения в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, посочват от Камарата.