Апелираме, независимо от извънредната ситуация, законовите текстове, касаещи една и съща група обществени отношения, да бъдат внимателно прецизирани, за да не се постигне ефект, различен от целения. Това се казва в становище на Българска стопанска камара (БСК) относно проекта на Закон за мерките по време на извънредното положение, внесен вчера в Народното събрание.
По-конкретно става дума за идеята да се спре налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица. Бизнесът настоява тези мерки да важат и за юридически лица т.е. за компании.
Работодателите подкрепят възможността от предоставяне на платен или неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя за периода на въведеното извънредно положение, както и едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време. Бизнесът е съгласен и със законовата регламентация за преустановяване на работа на цялото предприятие, част от него или на отделни работници или служители при обявено извънредно положение, както по инициатива на работодателя, така и със заповед на държавен орган.
От БСК обаче са против да се плащат обезщетения и възнаграждения така, както е направено законовото предложение:
- при преустановяване на работата със заповед на държавен орган, "работникът или служителят има право на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната", като това се плаща от работодателя;
- когато дейността се преустановява по инициатива на работодателя: „за времето на преустановяване на работа в случаите по чл. 120в, ал. 1, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Казано иначе - ако работодателят сам спре работа, да плаща една брутна трудова заплата.
Стопанската камара настоява по първата хипотеза държавата да поеме половината от тези разходи, а по втората - 60% от платените заплати. Според бизнеса подобен подход (предлагания от държавата, бел. ред.) не следва да бъде подкрепян, защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъде един и същ – прогресивно намаляване на възможностите за заплащане на възнаграждения и обезщетения. „Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е задължен за част от работниците да заплаща обезщетение, а за друга част – пълен размер на трудовите възнаграждения. Изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели, с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители", пише в становището на БСК.
Ясните и непротиворечиви правила са особено нужни за всички работодатели и работещи, за да им даде поне минимална сигурност в тази ситуация на извънредно положение, категорични са работодателите.
05:13 | 13.09.22 г.