Все по-подозрително става бързането на управляващото мнозинство на парламента за приемане един или друг закон, споразумение или документ. Необяснимо е, защо споразумението СЕТА – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (Comprehensive Economic and Trade Agreement) между Канада и Европейския съюз, което е подписано от постоянния представител на България при Евросъюза по решение на българското правителство на 25 октомври 2016, но не беше публикувано в нашата страна и не беше подложено на обществено обсъждане. Споразумението е публикувано в Официалния вестник на ЕС на 17 януари 2017 г.
Могат да се напрявят някои изводи при анализ на документа, които биха имали негативно влияние върху икономиката на страната, коментира д-р инж Александър Трифонов, експерт в областта на икономическата сигурност. Специално за Investor.bg, той прогнозира, че споразумението ще внесе хаос в отношенията с Европейския съюз, защото от него произтичат редица ангажименти за страните-членки на ЕС.
Като причина за това той посочва различни изисквания. Сред най-значимите сред тях са онези регулаторни мерки, които ще окажат въздействия на съществуващите регулаторни различия върху двустранната търговия и инвестиции. Трябва да се извършат регулаторни реформи, които засягат разработването, приемането, прилагането и поддържането на международни стандарти, наръчници и препоръки, посочва Трифонов.
Друга цел има намаляване на дублиращата се изследователска дейност, както и прилагане на регулаторни инструменти и използване на международни стандарти, включително стандарти и насоки за оценяване на съответствието, за да няма неблагоприятно въздействия на сега съществуващите регулаторни различия върху двустранната търговия и инвестиции в определени от дадена страна сектори.
Кой ще контролира
За да се изпълняват тези мерки ще се създаде и орган за функциониране на регулаторното сътрудничество – Форум за регулаторно сътрудничество (ФРС) със специализирани комитети, със задача да улеснява и насърчава регулаторното сътрудничество между страните. ФРС се председателства съвместно от един висш представител на правителството на Канада на равнище заместник-министър, лице на равностойна позиция или определено от него лице, и от един висш представител на Европейската комисия на равнище генерален директор, обясни Трифонов.
Според него от това следва, че ЕС трябва да въвежда нови регулатори във всички сфери на обществено-икономическия живот в страните-членки, като това трябва да отговаря на интересите на Канада. Но тъй като правилникът за работа на този Форум ще се разработва след влизането на Споразумението в сила, не е ясно как ще се взимат решенията и кой има право на вето, ако изобщо се въведе, коментира експертът в областта на икономическата сигурност.
Александър Трифонов смята, че България и останалите страни на ЕС ще трябва да съгласуват или да се откажат от някои свои разработки в науката. Това според него е в ущърб на националната сигурност и конкурентоспособността на българската икономика.
С въвеждането на нови стандарти ще се наложи европейските фирми, респ. и българските, да реорганизират производствените си мощности и адаптират към новите стандарти, да въведат нова документация, а това изисква инвестиции и финансови разходи за фирмите, пресмята експертът.
Според други разпоредби, които се залагат в проекта на СЕТА, при избора на орган за разрешаване на спорове, “никоя страна не може да се позовава на Споразумението за СТО (Световната търговска организация, на която България става редовен член на 1 декември 1996 г.) като основание, за да възпрепятства другата страна да спре изпълнението на задълженията. Арбитражният съд, който ще се състои от трима арбитри, ще се назначава от Съвместния комитет по СЕТА с представители на ЕС и Канада.
Съвместният комитет по СЕТА ще се председателства съвместно от министъра на международната търговия на Канада и от члена на Европейската комисия, който отговаря за търговията. Той учредява специализирани комитети по различни аспекти – търговия, услуги и инвестиции, митническо сътрудничество, търговия и устойчиво развитие, и ще разполага с правомощия да взема решения по всички въпроси, когато това се предвижда в споразумението за СЕТА, уточнява Трифонов.
По думите на експерта в областта на икономическата сигурност, след като те ще са задължителни за страните от ЕС, следва, че решенията на Съвместният комитет са над тези на ЕС, което обезценява, прави нищожни и поставя под съмнение валидността като съдържание и срок на действие на решенията, директиви и регламенти на Европейската комисия.
Кой ще печели
Инвестициите са друга област на противоречие с ЕС, констатира експертът. Като инвестиции в Споразумението се дефинират инвестиционни активи от всякакъв вид, които пряко или непряко са притежавани от инвеститор и имат характеристиките на чуждестранно вложение. В тях се включват параметри, свързани с продължителност на инвестицията, поемане на капитал, очаквани капиталови печалби, печалби или поемане на рискове.
Формите, при които инвестицията може да се прояви, включват предприятие, участие, акции и други форми на дялово участие във фирми, обезпечени и необезпечени дългови ценни книжа и други дългови книжа от една компания, заем на предприятие, подробности от договора за заем с лихвите. Информацията може да съдържа данни за договор, например при концесия за проучване, управление, добив или използване на природните ресурси, договори за производство до ключ, строителство, права върху интелектуална собственост, парични вземания или облаги, произтичащи от договор.
Според Трифонов излиза, че инвеститорът сам си определя очакваната печалба по свои критерии и интереси, независимо как тя ще се отрази на обществото. Не е дефинирано пред кой се декларира тази очаквана печалба и за какъв период е планирана, предупреждава специалистът. Аргументите му за това, че е възможно един инвеститор да се възползва от изброените форми за инвестиции, за да навреди на едно предприятие или проект, дори да го придобие, след като не е уточнено как и от кой ще контролира целесъобразността на размера на печалбата и по какъв начин може да се прекрати или откаже съответната инвестиция.
Александър Трифонов е на мнение, че така записаното в Споразумението предложение противоречи на европейски регламент 2019/452 и на Съвета на ЕП от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в ЕС. То влиза в сила от 11 октомври 2020 г. и има за цел да се ограничават чуждите инвестиции, които могат да имат негативно влияние върху сигурността и обществения ред. Следва ли, че ЕС ще трябва да се отмени регламенти и процедури, които засягат защита на националната сигурност от чуждестранни инвестиции, риторично пита експертът в областта на икономическата сигурност и напомня, че регламентите на Евросъюза се прилагат в страните-членки директно, без хармонизиране и транспониране.
Не е ясно кои законодателни актове на Съвместния комитет и на ЕС ще имат върховенство и как ще се прилагат и спазват. При такава ситуация може да се спекулира с тях и да затрудни прилагането им в компаниите от страните-членки на ЕС, предупреждава той.
В раздела, който урежда инвестиционни спорове между инвеститори и държави, пак има противоречие, защото инвеститорът може да има претенции към дадена страна, че са му нарушени правата и е претърпял загуби.
Този текст обаче обезсмисля записаното в Споразумението, че страните могат да въвеждат регулаторни мерки в рамките на своите територии за постигане на законни цели на политиката в области като общественото здраве, безопасността, околната среда или обществения морал, социалната закрила или защитата на потребителите, или насърчаването и опазването на културното многообразие.
За повече правна сигурност
Оказва се, че правото на държавите да въвеждат регулаторни мерки, практически е едно пожелание, защото трябва да съгласуват инициативите си със Съвместния комитет за организация, управление и контрол на изпълнението на СЕТА.
При решаване на инвестиционни спорове се въвежда Международен център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID). По този начин практически се въвежда на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, съставена във Вашингтон на 18 март 1965 г., като България е ратифицирала тази конвенция на 13 април 2001 г. и тя е в сила от 13 май 2001 г. Следва, че България става заложник на инвеститорските интереси от Канада, като спорове се решават от една институция, която се поставя над националното законодателство и националните законодателни органи, смята Трифонов.
Той напомня, че според СЕТА до пет години постепенно трябва да отпаднат всички мита, затова настоява правителството на България да защити икономиката и производителите. Оказва се, че досега страната ни не е защитила нито едно от 117-те регистрирани географски означения (от тях 69 са наименования за произход), които са обект на интелектуална собственост.
В същото време Чехия е направила това за два броя – бира и хмел, Германия – за 13 броя, салами, шунка, сирена, Гърция има защитени 16 броя – няколко вида зехтин, сирена, захарни изделия, Испания – 27 броя, масла и животински мазнини, захарни изделия, прясно и замразено месо, сирена, Франция – 41 броя, сирена, месни продукти, Румъния – един брой за пресни и преработени плодове и ядки.
Вероятно по това Споразумение са работили само бюрократи, без да се допитат до българските производители, емоционално твърди Трифонов.
В СЕТА се признават двустранните спогодби за защита на инвестиции между Канада и Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Малта, Полша, Румъния и Словакия, но България няма такава спогодба, което я прави по-малко защитена, убеден е експертът.
Последствия за икономическата сигурност
Няма реципрочност между ЕС, респ. страните-членки и Канада по отношение защита на инвестициите, тъй като американската страна си запазва дейстието на Закона за инвестициите от 1985 г. на национално и регионално ниво. Според него изключения се правят само в случаи, когато директорът по инвестициите прави преглед на случаи на пряко „придобиване на контрол“, съгласно определението в Investment Canada Act, над канадско предприятие от инвеститор от Европейския съюз, ако стойността на канадското предприятие е не по-малко от 1,5 милиарда канадски долара, коригирана в съответствие с методологията, приложима към януари на всяка следваща година, както е определено в Investment Canada Act.”4.
Въпреки че България е идентифицирала в действащите закони в Канада, но като се има пред вид, че е ниска производителността и иновативността на труда в нашата страна, че селското стопанство и животновъдството разчитат на субсидии от ЕС, които ще отпаднат при търговията според СЕТА, може да се очаква фалит или поглъщане от канадски компании на български аграрни производители.
В България инженерни услуги, медицински, акушерски, стоматологични, ветеринарномедицински и услуги, предоставяни от медицински сестри, физиотерапевти и парамедици, услуги, свързани с висшето образование, със селското стопанство, лова и горското стопанство, с околната среда, застрахователни, съветнически и консултантски услуги в областта на управлението, не са либерализирани. За тях може да се поиска да се предоставят концесии на компании от Канада, което може да се отрази негативно върху потребителите на тези услуги, поради неясна норма на печалбата на бъдещите концесионери. Тези услуги са включени и в Закона за концесии, поради което не е възможен отказ, напомня експертът в областта на икономическата сигурност
Трифонов.посочва, в в СЕТА се споменава концесията като обект на икономическо партньорство, но няма и ред по отношение на публично-частното партньорство, а именно прилагането и спазването на препоръката на ООН за въвеждането на РРРР (People-first PPPs), а именно публично-частно партньорство в името на хората.
Какво следва вместо извод
Прибързана ратификация на СЕТА не е в интерес на българската икономика, тъй като тя по показатели е под средното ниво в ЕС и далеч от Канада при оценка на конкурентоспособността при 141 страни. Опасността се увеличава от факта, че СЕТА е врата за реализиране на ТТIP – Трансантлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Затова много внимателно трябва да се преценят плюсовете и минусите за ЕС при партньорство със САЩ и Канада, съветва експертът в областта на икономическата сигурност.
15:29 | 12.09.22 г.