КЗП: Понятието „двоен стандарт“ не е по оста изток–запад

Качеството на храни и напитки, закупени от Гърция, Португалия, Унгария, Испания и Германия, и аналозите им в търговската мрежа на България, са по стандартите на Европейския съюз. Те не са с по-лошо качество. Когато има различия те са правилно изписани на етикетите и не заблуждават потребителите. Понятието „двоен стандарт“ не е по оста изток–запад. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов.

Според него има разлика в съдържанието, затова  би трябвало Европейската комисия да въведе дефиниция за понятието „съществена разлика“ и ако има нарушения в качеството на стоките да санкционира производителя.

Маргаритов препоръча при съществена разлика във вкусовите качества на даден хранителен продукт, той да се регистрира под друга търговска марка и това да се отбележи върху етикета. За пример даде граха, чието название може да е „балкански“.

Пробите на мостри на 11 продукта, взети от КЗП и Българската агенция за безопасност на храните, са подложени на лабораторни тестове в акредитирани лаборатории по методология, разработена от Генерална дирекция Съвместен изследователски център на Европейската комисия и потребителски организации. Това съобщи д-р Сергей Иванов от работната група на европейския проект „Комплекс от мерки за установяване на нелоялни търговски практики в България“ на Комисията за защита на потребителите. Проектът е финансиран от Програмата на ЕС за потребителите (2014-2020) и Министерството на икономиката в съотношение 50:50 и е на стойност 169 000 евро. Изследванията на храните е извършила русенска лаборатория.

Изводите

Въпреки първоначалните намерения за мащабно проучване на пазара в крайна сметка са сравнени само 11 продукта от шест групи (макаронени, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки).

„Не беше възможно да се намерят два напълно еднакви продукта на българския пазар и на този в избраните за сравнението други страни членки на ЕС”, обясни д-р Иванов.

Сравнявани са етикетите и е извършено лабораторно изследване по показателите: мазнини, включително наситени; протеини, въглехидрати, хлориди (сол), влакнини (фибри), калкулиране на енергийната стойност на храните; съдържание на етилов алкохол, етанол, висши алкохоли (само при спиртните напитки); санитарна микробиология (само при млечни продукти). При последния показател лабораторните резултати не са показали наличието на нещо опасно.

От резултатите се разбира, че алкохолът, който се продава в България, е със същото качество като марките, които се предлагат в Западна Европа. Има обаче разминаване в качеството на консервираните храни като грах и царевица.

В рамките на статистическата грешка

Сравненията в етикетите на продуктите и съдържанието на храните след лабораторните тестове показва, че при макаронените изделия, при които са избрани спагети Barilla №5, в българските изделия има 1% повече захари, 2% по-малко протеини, по-малко от половин процент въглехидрати и почти толкова по-малко влакнини.

„Всичко това обаче е в рамките на статистическата вариация на резултатите, т.е. на практика няма разлики”, посочи д-р Иванов.

При шест показателя, измерени при шоколадовите бонбони Lindt, се виждат разлики също в рамките на статистическата грешка. Но при един има 13% повишение – става въпрос за протеина в българския продукт. „Това вече е статистически достоверна разлика и мога само да гадая на какво се дължи”, коментира д-р Иванов и поясни, че основният източник на протеин в шоколада е сухото мляко. Той предположи, че вероятно в бонбоните има повече от него за сметка на по-малко какаова маса.“

При млечния шоколад с лешници Milka обаче лезултатите са обратни –  в българския продукт има 15% по-малко протеини.

Над 200% повече въглехидрати има в продаваното в нашата страна масло President. „Тази разлика изглежда голяма, но в грамове тя е минимална – вместо 0,65 са 2,05. Тоест като процент е много, но като стойност – не”, подчерта д-р Иванов. Той информира, че протеинът в маслото от тази марка в България е по-малко с около 30% по-ниско, но като стойност разликата е много минимална.

За разликите при маслото може да има и друго обяснение. Световният стандарт изисква то да съдържа 82% мазнини и 18% вода, протеини, въглехидрати и захари. Захарите например обаче не се разтварят добре без топлинна обработка и това може да даде отклонение в партидите.

Разликата заради произхода

Различна от картината дотук е тази при консервирания зелен грах Bonduelle. Сериозно се различават седем от общо осем показателя. Наситените мазнини са много по-малко, с около 60% (от 0,37 на 0,18 гр.), протеините са по-малко, а захарите - много повече, с около 50%.

Ако има нещо положително тук, то е, че на етикета няма лъжлива информация, производителят не е измамил производителя, показва сравнението между етикетите.

Подобна е картината при консервирана сладка царевица Bonduelle, където също има големи различия, които обаче са отразени в етикета. Въглехидратите са с около 90% повече, протеините – с около 40% по-малко, като разликите като съотношение в грамове не са съществени.

„Възможно е лабораторията да е пропуснала да направи анализ на „отцеденото тегло", каза д-р Иванов заради разминаването в съдържанието на продуктите, които се разпространяват в нашата страна и на Запад. „Освен това по света се култивират стотици сортове грах и царевица. Всеки от тях има свой, уникален профил на нутриенти. Ситуацията се усложнява от факта, че дори при един сорт има различия в зависимост от географската локация на посевите, които се дължат на неповторимите местни почвени и климатични характеристики”, посочи той.

От КЗП ще препоръчат на ЕК на етикетите да се отбелязват държавата на произход на растенията, държавата на производство и сорта на растителния вид.

Ползи за българите

„При риба тон в зехтин Rio Mare съдържанието на сол е 20% по-малко в консервите, които се продават в България и мисля, че това е изцяло положително”, заяви д-р Иванов.

При зехтина Extra Virgin De Cecco разминаванията са в рамките на статистическата грешка, когато се отнасят до  наситените мазнини и на практика разпространяваните продукти навсякъде в Европа са идентични .

И при трите вида алкохол (водка „Абсолют“ (Absolut), шотландско уиски „Джони Уокър" (Johnnie Walker) и джин „Бийфитър" (Beefeater), които са обект на проучването, резултатите показват, че няма разлика.

Според експертите констатираните разминавания са минимални. Не може да се направи категоричен извод дали те променят качеството на съответните търговски марки в положителна или отрицателна насока, но етикетите не заблуждават потребителите.

„По линия безопасност на храните няма никакво съмнение, че това, което се продава е безопасно. Може да има разговори кое колко полезно, вредно е, но категорично се доказва, че продуктите са безопасни“, твърди Димитър Маргаритов.