От Асоциацията за защита на потребителите (АЗП) настояват за пореден път Комисията по правни въпроси към Народното събрание да създаде правила за мониторинг и контрол над фирмите за събиране на вземания чрез специален закон, който да регулира дейността им.
Като временно решение от АЗП предлагат да се разширят правомощията на КЗП за наблюдение на дейността на колекторските компании. Те често използват нелоялни практики, които включват манипулации, заплахи и подвеждане на длъжниците, които също са потребители, твърдят от асоциацията.
От там напомнят, че сега фирмите за събиране на дългове са учредени, регистрирани и функционират според Търговския закон на България.
Практиката показва, че обкновено при регистрация те се определят като финансови посредници. Срещу такса тези фирми имат достъп до Централния кредитен регистър в БНБ и имат възможност да определят кредитния статут на дадено лице, посочват от АЗП. Те боравят с огромен масив лични данни, което е допълнителна причина контролът над тях да бъде завишен, посочват от АЗП.
По данни на асоциацията през последните пет години има драстично увеличение на обхвата на дейността на колекторските компании, като към момента събирането на битови сметки представлява малък процент от портфейла им с вземания. От 2017 г. има устойчива тенденция все повече банки да им продават големи пакети просрочени кредити.
За последните две години колекторските фирми поставиха рекорд като изкупиха над 3 млрд. лева несъбираеми вземания при възходящ трендът на продаване на необслужвани ипотечни заеми и фирмени вземания. Само за сравнение през 2015 г. обемът на изкупените дългове възлиза на 500 млн. лева, повечето на физически лица с потребителски кредити към банки и дружества за бързи кредити, клиенти на телеком оператори и компании за комунални услуги.
В България има специален закон, който регулира дейността на финансовите институции, и друг за частните съдебни изпълнители. Всеки от тези два сектора подлежи на контрол и мониторинг от няколко национални и европейски институции. В АЗП твърдят, че колекторските фирми не се наблюдават от Комисията за защита на потребителите и затова настояват тя да получи повече правомощия.