Менда Стоянова: Членството в еврозоната не е самоцел

Участието на България в еврозоната не е самоцел, като то ще донесе редица икономически предимства за страната. Това заяви председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова пред БНР.

„Всички знаем, че и в момента сме една от най-стабилните финансово и фискални държави. Много по-добре от други държави в еврозоната. Народното събрание прие решение, за да може всеки български гражданин да е спокоен… България категорично няма да участва в ERM II при друг курс, освен при сегашния. Гаранцията е Народното събрание“, увери Стоянова в предаването „Неделя 150“.

Менда Стоянова посочи, че „зад нашия фиксиран курс стоят 160% от цялата левова маса евро“.

„Това означава, че всеки български гражданин, всяка една фирма, ако реши утре да обърне своите левове в евро, БНБ има ресурс – 160% повече ресурс в евро. Това означава, че имаме златен лев, вързан за еврото. Защо сега ще трябва да се поддаваме на внушения, че това ще се промени под натиска на един или друг?“, заяви тя.

Стоянова също така заяви, че нито една партия досега не е изразила отношение да не влизаме в еврозоната.

Темата за хазарта по европейски стандарт

Председателят на Комисията по бюджет и финанси коментира и темата за хазарта, за арестите и за предлаганите промени в закона. Според нея не е проблематично минаването на лотарията в държавни ръце, защото това е практика в Европейския съюз, потвърдена с решение на Европейския съд.

„Ако досега сме говорили за ощетяване на бюджета, сега трябва да говорим за социалните измерения на това, което се случи през последната година. За 2018 година залозите от лотарийните талони са над 1 млрд. лева. Това са пари на граждани, които са предимно с нисък икономически статус. Това ще има своите социални и икономически последици... Европейският съд е съгласен с това държавите да налагат ограничения на такива видове игри, които постигат такъв масов ефект“, коментира Стоянова.

Проблемни отношения между институциите

По думите на Менда Стоянова в България има проблем в отношенията между институциите.

„Тези отношения трябва да се решават на базата на закона. Прокуратурата е институцията, която спазва и контролира спазването на закона. Въвличането на публичното пространство дава повече информация на хората за това какво се случва. От друга страна поражда гласове, че не бива през медиите да се решават институционални проблеми. Сложно е в свят, който иска повече прозрачност, да не излизат изводи, че има война между институциите“, посочи тя.