Няма опасност за курса на лева към еврото. Никой не може да ни промени курса, без ние да се съгласим. България няма и мандат за подобни промени. Даденият мандат за преговори и членство в ERM II е при фиксиран курс и той не може да бъде променян. Това обясни в ефира на Нова телевизия икономистът от „Института за пазарна икономика” Петър Ганев.
Припомняме, че на 23 януари са внесени поправки в Закона за БНБ, според които от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II, т.нар. чакалня на еврозоната, официалният курс на лева към еврото трябва да стане равен на курса, договорен по съответните резолюции между ЕЦБ и останалите държави от еврозоната. По-конкретно председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова внесе за разглеждане проект за допълнение на чл. 29 от ЗБНБ.
Министерството на финансите и Българската народна банка подкрепят внесения проект. Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ, уточняват от финансовото министерство. Целта му е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм, допълват от МФ и БНБ.
Според Петър Ганев страната ни няма как да бъде част от „чакалнята“ на еврозоната без промените в чл. 29 от ЗБНБ. „В момента ние се изненадваме от текст, който всъщност е от 1997 г. Няма нищо ново в това правило от последните 20 г. Литва и Естония станаха част от еврозоната по същата тази процедура и не е имало промяна в техните курсове“, обясни Ганев.
По думите му по всички личи, че правителството очаква да има реална възможност за преговори в идните месеци и се подготвя законодателно.
„Това, което се случи, е, че в средата на 2018 г. ние дадохме едностранно изявление с поемане на ангажименти – писмо до европейските институции. В него поехме ангажименти по пътя си към валутния механизъм, т. нар. чакалня на еврозоната. В това писмо изрично сме написали, че ще влезем при текущия си валутен режим. Изпълнихме тези ангажименти. Знаем, че има „някаква врата” за преговори и евентуално влизане през април. Този документ е от 1997 година, всички са минали през него. Това е процедура на повече от 20 години, няма страна, която да е влязла в еврозоната по друг начин”, обясни Ганев.
На малко по-различно мнение обаче е икономистът от ЕКИП Стоян Панчев. „На този етап нищо не трябва да обръщаме (спестяванията си от лева в евро, бел. ред.). Но въпросът е много сериозен. Основният проблем тук е курсът. Други страни, след влизането на лева, ще определят на закрити заседания какъв да бъде нашият курс. Казусът е да направим такава промяна в закона, че такова нещо да не се случва, да предотвратим такава възможност изобщо да съществува. Това вече беше предложено от редица експерти да се направи с допълнение в закона. Предложението е нашето правителство, в случай че се предложи друг курс, който не е сегашният, да напусне едностранно преговорите и да прекрати участието си в този механизъм”, каза Панчев.
Според него в момента се отслабва силата на закона и се разчита на „стари писма и мандати“, които е нужно да се препотвърдят.
„Такова допълнение, по мое мнение, не може да се запише в закона, тъй като не му е мястото там. Това е споразумение между Министерството на финансите и Българската народна банка, което казва, че по пътя към валутния механизъм ние поемаме четири ангажимента. Първият е да запазим борда и курса. Едното е алинея в закона, която казва, че курсът ще се базира на това, че сме във валутен механизъм. Другото е какъв е мандатът, с който ние преговаряме. Всички други страни с валутен борд се приземиха при същите курсове”, обясни още Ганев.
„Процедурата е следната – в даден петък, който ние не знаем, Министерство на финансите и БНБ ще изпратят писмо с искане да влезем във валутния механизъм. В събота ще бъдат договорени детайлите. В неделя, без ние да знаем, ще сме част от ERM II”, каза Ганев. Той добави, че процедурата е тайна, за да не влияе този процес на валутните пазари.
В ефира на БНБ пък Георги Вулджев от ЕКИП обясни, че това при какъв курс ще влезе България в ERM II и след това е еврозоната, ще е обект на преговори. „Това е, което се променя, и от там възниква притеснението възможно ли е да има някаква девалвация на лева, което означава по-висока инфлация, на практика някакво обедняване на населението вследствие на някакво превалутиране”, каза той.
Според Лъчезар Богданов от ИПИ пък не е редно да се правят законодателни промени по начина, по който бяха направени предложенията за изменение на чл. 29 от ЗБНБ – без много шум и буквално в последния възможен момент. „Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерски съвет, това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България“, каза икономистът пред Националната телевизия.