Предложението на Валери Симеонов за забрана на частните лотарии чрез отнемане на техните лицензи и предоставянето на държавен монопол за лотарийни игри на „Български спортен тотализатор” бива представяно като мярка срещу хазарта, но по своето същество то не е насочено срещу търкането на билетчета по принцип. Никъде в законопроекта или мотивите не се посочва, че търкането на държавни билетчета е проблем. Всички проблеми, свързани с хазарта, биват използвани като аргумент срещу частните лотарии, но по същество – в полза на държавната компания, пише икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Факт е, че частните лотарии са се възползвали от глупаво написана алинея в закона и са плащали по-ниски такси спрямо държавната. Факт е и че билетчета днес се предлагат във всякакви обекти, без каквито и да е било лицензионни изисквания към тях. Най-вероятно е факт и че Комисията по хазарта не си е вършила работата. Всичко това обаче не ни води към одържавяване на сектора, а към много прости законови промени, които да затворят вратичките в плащането на държавната такса, да уредят продажбата на билетчета и да преструктурират контролиращия орган.
Различното облагане на държавна и частна лотария
Към момента държавните такси за хазарта се определят в чл. 30 от Закона за хазарта. В трета алинея на чл. 30 се посочва, че за да се поддържа лиценз за организиране на хазартни игри, в т.ч. традиционна лотария, томбола, тото, лото и т.н., се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози. Алинеята обаче продължава, че за хазартни игри, за които се събират такси и комисионни за участие, таксата е в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. Проблемът в различното облагане на държавната и частните лотарии идва именно от тези два типа таксуване в закона.
Докато държавата лотария е заплащала 15 на сто върху всички приходи, частните лотарии са се възползвали от на пръв поглед по-високата ставка от 20 на сто, но върху различна основа – получените такси и комисиони. Частните лотарии събират комисиона за участие в играта, която е процент от стойността на билета, и заплащат държавната такса върху тази сума. Въпросната комисиона общо взето е печалбата за лотарията, тоест вместо 15% върху приходите, са плащани 20% върху разликата между приходите и изплатените печалби на участниците. По закон – независимо дали е лотария, тото, лото, бинго и т.н., печалбите за участниците не могат да са под 50% от направените залози. Това означава, че печалбата за лотарията е максимум 50% от всички залози. Плащайки 20% върху печалбата вместо 15% върху приходите, компаниите спестяват около 1/3 от таксата – затова и частните лотарии казват, че са платили над 500 млн. лв. в бюджета за периода 2014-2019 г., а премиерът говори за „липсващи” над 200 млн. лв. в същия период.
Видно е, че текущият текст в закона е лош. В рамките на една и съща алинея да се пишат две форми на облагане – с две различни основи и две различни такси, е безумно на фона на данъчната практика у нас. Ако сравним с облагането на тютюна в Закона за акцизите например, там си има отделен раздел с дефиниции на различните продукти, после и отделни раздели за данъчната основа и размера на данъчната ставка. Абсолютно е невъзможно да се влезе в объркване кое е тютюн за пушене и кое е цигара и за кое какъв акциз се дължи. В случая с лотариите всичко е сложено в един член и една алинея и това е отворило възможността за различно облагане. Министерство на финансите признава това в публикувания тази седмица законопроект за нова агенция по хазарта, като посочва, че „няма легална дефиниция на понятието „хазартни игри, за които се събират такси и комисиони” и „липсата на прецизна нормативна уредба прави трудно ясното разграничаване на относимите за тези игри хипотези”.
Новият закон на финансовия министър
Спешно представеният от Министерство на финансите Проект на Закон за Национална агенция по хазарта е интересен по две направления. Едното безспорно е, че се закрива Държавната комисия по хазарта, за която Валери Симеонов открито заявява, че е била „купена”. Икономическата история изобилства с примери за слаб регулатор, който бива „купен” и „хванат” от регулираните лица, което обяснява и защо подобно твърдение се приема като едва ли не нещо нормално. Новият закон предвижда неефективният колективен орган да бъде заменен с едноличен такъв, като изпълнителният директор на новата агенция се назначава от министъра на финансите. Така предполагаемо едноличният орган ще бъде по-ефективен, а политическата отговорност ще падне още по-ясно върху министъра на финансите. Преструктурирането обаче не дава гаранции – някои биха казали, че едноличният орган може и да е по-лесен за „хващане” от колективния такъв. Затова и дебатът как точно ще работи новата агенция ще е важен, като гаранции никога няма да има.
Вторият момент от законопроекта на финансовото министерство обаче е особено интересен. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени и промени в облагането на хазарта – именно в алинеята, която коментирахме в детайли по-горе. От една страна, се премахва възможността за двете такси – 15% върху приходите или 20% върху комисионите. Вариантът с комисионите е описан в отделна нова алинея и вече касае много специфични случаи, когато участниците играят един срещу друг – например турнир по покер. За лотариите остава само една такса, като тя се предлага да е 25% върху разликата между направените залози и изплатените печалби, тоест върху печалбата на лотарията. Изненадата тук беше, че след доклада на АДФИ и думите на премиера за пропуснати приходи от възползването на частните лотарии от различен тип таксуване министърът на финансите предложи промяна, която уеднаквява подхода и възприема именно този тип такса – върху печалбата, а не върху приходите.
Ден по-късно, след множество реакции в тази посока, финансовото министерство публикува нов вариант, който задава една такса, но тя вече е 15% от всички приходи. Тоест в последния вариант частните лотарии ще плащат както държаната към момента. Изводът е, че ако се запази статуквото и не бъдат забранени частните лотарии, приходите в хазната ще се увеличат, тъй като частните ще започнат да плащат повече. По същество това отговаря на доклада на АДФИ и затваря вратичката за различно облагане.
Как да ограничим хазарта?
Законопроектите на Валери Симеонов и на министър Горанов не могат да съществуват заедно, тъй като се отричат. Единият се занимава с по-добрата регулация на лотариите и уеднаквяване на облагането, а другият направо забранява частните лотарии. Ограничението на хазарта обаче не е нужно да се случи с някакви тоталитарни мерки – като установяването на държавен монопол върху дадена „вредна” дейност, а може да се случи с много ясни правила.
Първата стъпка е да се изчисти облагането. Без някакви неясноти и вратички в закона. Решава се един процент – дали върху приходите или върху печалбата, и се налага на всички. Реално законопроектът на финансовото министерство е в тази посока и ще повиши постъпленията в хазната от частни лотарии. Всякакъв аргумент, който прави връзка между различното облагане и одържавяването, изглежда странен, при положение, че решението е в таксата, а не в собствеността.
Втората е да се прецизира регулаторната рамка за осъществяване на дейността. Билетчета само в лицензирани обекти, които отговарят на строги критерии. Текстовете са очевидни. Без билетчета в публични институции с изключение на обектите на държавното тото – отпадат всички пощи, без билетчета в големите търговски вериги – отпадат билетчетата на каса, без билети в обекти, които продават печатни медии – отпадат бензиностанции и всякакви лавки. Общо взето билетчета в отделен лицензиран обект за билетчета по примера на познатите тото пунктове. Ако обществото иска да ограничава хазарта, това е най-очевидният и прост начин да го направи. Без национализации, държавни монополи и други глупости.
05:26 | 13.09.22 г.