Да се променят правомощията на лекуващия лекар по отношение продължителността на временната неработоспособност, като личните лекари да имат право да издават до 7 дни болничен непрекъснато, а не 14 дни, както е сега, за едно или повече заболявания, но за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.
Това са част от предлаганите мерки, които бяха приети вчера от правителството в анализ на причините за нарастване на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване в периода 2016-2019 г.
Анализът бе поръчан на НОИ в края на миналата година, за да се установят причините за ръста на болничните и на изплатените обезщетения в последните години. Изводите трябва да послужат за основа за дискусии и мерки срещу така наречените фалшиви болнични.
Предлага се да се намали продължителността на временната неработоспособност, определяна от лекарските комисии, от 30 на 20 дни еднократно, респективно от 180 на 120 дни без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност - след решение на ТЕЛК. Да не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 360 дни.
Да се разработи и внедри информационна система за контрол и мониторинг на решенията за временна неработоспособност в реално време с цел осигуряване на пълната информация по отношение на издадените болнични листове и решенията по обжалването им, предлагат още от НОИ. Чрез нея следва да се интегрира информацията за временна неработоспособност, постъпваща от НОИ, НЗОК и НЕЛК. По този начин ще се постигне синхронизация на информационните потоци, относими към решенията за временна неработоспособност и информационните системи на трите организации, за да се установи връзка с осъществените медицински дейности (прегледи, консултации, изследвания и др.). Достъп до информационната система трябва да се осигури и на Районните здравни инспекции, като те да имат право да налагат санкции.
Най-същественото условие за ефективен контрол върху издадените болнични листове е извършването на повторна медицинска експертиза на лицето по време на продължителността на самия болничен лист, пише още в анализа. И се уточнява, че това изисква промяна в организацията на работа на регионалните съвети и разширяване на техните правомощия. За целта е необходимо да се създаде възможност обжалването на решенията на лекуващите лекари също да може да се прави и пред регионалния съвет. В тази връзка следва да се въведе ежедневно експертно наблюдение на издадените болнични листове в електронния регистър и по определени критерии да се прави извадка на тези, които подлежат на проверка от регионалния съвет.
Работодателите да бъдат включени в процеса на контрола, за да подпомогнат процеса с допълнителна информация за обичайното поведение и отношение към работата на съответното лице. В тази връзка следва да се оцени възможността в перспектива и те (работодателите) да бъдат включени в интегрираната информационна система, за да получават информацията за временната неработоспособност на своите подчинени в реално време и да могат да предоставят информация от своята компетентност обратно към контролните органи.
Болничният лист да се подписва и от лекар, с който работодателят има сключен договор.
В Закона за здравето да бъде предвидена възможност заинтересованите лица и да могат да обжалват пред регионалния съвет не само решенията на ЛКК /както е до момента/, а и решенията на лекуващите лекари, с които се нарушават изискванията и редът при издаване на експертни решения за временна неработоспособност.
По отношение на лицата, на които са издадени болнични листове за временна неработоспособност, се предлага в Закона за здравето да се въведе задължение на лицата да спазват предписания режим, лекарствената терапия, назначените диагностично-лечебни процедури и прегледи, включително и в случаите при отпуск поради временна неработоспособност. Да се въведе и административна санкция за неспазване на режима, която да предвижда лицето да се лишава от обезщетение не само за дните на нарушението, а за целия период на временната неработоспособност.
Друга предлагана мярка е граничните органи да имат достъп до Електронния регистър на болничните листове и да подават незабавно информация към НОИ, когато дадено лице напуска територията на Република България през период на временна неработоспособност.
Предлага се също така да бъде предвидено за извършването на профилактични прегледи в работно или извънработно време да не се издава болничен лист. В тези случаи лекарят, който прави прегледа, изследването или консултацията, да издава служебна бележка на осигурения, в която да отразява часа на явяването и часа на приключването на изследването.
13:42 | 14.09.22 г.