Сагата с промените в Наредба Н-18 за касовите апарати изглежда няма да приключи скоро. Въпреки че подзаконовият нормативен акт беше променян десетки пъти в последната година и половина, а сроковете по влизането в сила на текстовете бяха удължавани многократно, бизнесът продължава да изпитва сериозни трудности с прилагането на разпоредбите.
В пореден опит да накарат управляващите да прецизират текстовете, предприемачи организират в понеделник, 13 януари, протест пред сградата на Министерство на финансите, който ще започне в 17 ч. Събитието се организира във Facebook и към него проявяват интерес над 300 души, но няма издадено разрешение от общината. Основаното искане е да се изчисти тълкувателният смисъл на наредба Н-18.
Припомняме, че бизнесът следва да приведе дейността си в съответствие с изискванията на наредбата до 31.01.2020 г. за предприятията, които използват софтуер за управление на продажбите (СУПТО), и до 31.03.2020 г. за предприятията, извършващи продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин, и които не използват друг софтуер за управление на продажбите, извършвани чрез електронния магазин освен софтуера на електронния магазин.
Според недоволните предприемачи има твърде неясни и противоречиви текстове, както и казуси, които могат да доведат до различни тълкувания, а това от своя страна да доведе до създаване на условия за корупция и чиновнически произвол. Фирмите твърдят, че наредбата създава допълнителна финансова тежест за легалния бизнес и най-вече за малките и средни предприятия. Те са категорични, че има изисквания, ограничаващи конкуренцията.
Въпреки че наскоро имаше промени в наредбата, касаещи електронните магазини и изискването за издаване на касова бележка, компании твърдят, че на практика просто се създават нови свръхрегулации. Припомняме, че преди няколко дни стана ясно, че касовите бележки при пазаруване онлайн вече могат да не са от фискално устройство. От НАП обясниха, че с последните промени в Наредба Н-18 се предлага алтернативна възможност за регистриране и отчитане на онлайн продажбите, извършвани от електронните магазини.
Според данъчните тези продажби вече ще могат да се отчитат и регистрират чрез "издаване на документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство или интегрирана система за управление на търговската дейност". Става дума за случаите, в които плащането е неприсъствено - с дебитна или кредитна карта.
За физическите търговски обекти, които приемат присъствени плащания с дебитни и кредитни карти, изискването за издаване на касова бележка на хартиен носител се запазва, уточняват от НАП.
Според фирмите обаче чрез подготвяна промяна на § 3. чл. 3 се задължават абсолютно всички търговци да преустроят начина си на работа при продажби чрез пощенски паричен превод, без да е видна нуждата и ползата от подобен тип задължения. Организаторите на протеста уточняват още, че законодателят предлага ефективна промяна в законодателството, без да предвижда срок за реализация (до 31.01.20) на необходимите промени, което е недопустимо и незаконно. Те уверяват, че протестът е граждански и няма никакви политически цели.
Investor.bg припомня, че с промените в данъчните закони беше решено до 3 месеца от влизането на измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) да се направят и нужните корекции в Наредба Н-18. В пакета данъчни закони, приети в края на годината, бе дадена и нова дефиниция на понятието електронен магазин, а именно: интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който предоставя възможност за избор на клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Тепърва обаче предстои да се разбере какви ще бъдат изискванията към софтуерите за управлението на продажбите им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
През август 2019 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли като неоснователно искането за спиране действието на измененията в Наредба Н-18 за касовите апарати. Жалбата беше подадена от 42 браншови организации и фирми.
Според тричленния състав няма основания за спиране на действието на обжалваните изменения в наредбата, тъй като не може да се направи обоснован извод за значителни или трудно поправими имуществени вреди, както на база на представения доказателствен материал, така и на база елементарен сравнителен анализ между прогнозните стойности от Министерство на финансите и визираните суми за разходи на част от молителите. Съдиите не са приели и аргументите за евентуална невъзможност на търговците легално да упражняват търговската си дейност и същите да претърпят санкции и принудителни административни мерки. Тези аргументи са базирани на хипотетични разсъждения, свързани с евентуално неизпълнение на законови задължения от молителите, вменени с процесната наредба, поради което са неотносими към настоящото производство, пише в определението на тричленния състав. В момента решението се обжалва, а всички търговци са длъжни да изпълняват разпоредбите в наредбата.
През есента на миналата година от Българска стопанска камара (БСК) също призоваха да бъдат прецизирани текстовете в наредбата, които създават прекомерна административна тежест или ограничения, които бяха представени в хода на обществените консултации, но не бяха приети при предходното изменение на Наредбата от 02.07.2019, в т. ч.: Изискването софтуерът за управление на продажби задължително да поддържа интерфейс на български език (Приложение № 29 към чл. 52а; т. 1). Доколкото не съществува правно основание за подобно изискване, предлагаме то да се отнася само за модулите, които експортират данни за целите на фискалния контрол, пише в позиция на камарата.
„Подкрепяме предвидената алтернатива за средните и големи предприятия за използване на СУПТО с облекчени изисквания при блокиране на софтуера, но при задължение за генериране и изпращане на стандартизиран одиторски файл в НАП до 31 януари на следваща година. В същото време считаме, че тази възможност следва да е достъпна за по-широк кръг предприятия. Както е посочено и в мотивите към проекта, кумулативното изискване предприятията да отговарят на критериите за средни и големи предприятия и получените плащания по продажби за предходната година, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, да не надвишават 5 на сто от размера на нетните приходи от продажби, стеснява броя лицата, които биха могли да се ползват от тази алтернатива до малко над 900 компании“, се посочва в позицията на БСК.
Всичко по казуса с Наредба Н-18 може да видите тук.
00:03 | 14.09.22 г.