Министерството на здравеопазването предлага нов регламент, по който фармацевтичните компании ще връщат пари на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Докато се проследява ефектът от терапията на лекарствата, за които е определена такава процедура, тези продукти ще бъдат заплащани ежемесечно от Касата на аптеките и на лечебните заведения-изпълнители на болнична медицинска помощ и едва след като се установи, че при определени пациенти е налице липса на резултат от терапията, направените разходи на НЗОК за лекарствените продукти за тези лица ще трябва да се възстановяват от фармацевтичните компании. Това предвижда публикуваният за обществено обсъждане проект за изменение на Наредба 10, с който се регламентира заплащането на лекарствата, за които се извършва проследяване на ефекта от терапията.
При действащата редакция на Наредба № 10, съответстваща на редакцията на Закона за здравното осигуряване преди промяната му със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2020 г., е допустимо сключване на договори за заплащане на лекарствените продукти с режим на проследяване на ефекта след отчитане на резултата от терапията, което на практика води до невъзможност за прилагането на тази уредба. Причината е обстоятелството, че докато не се установи наличие на резултат от терапията, лекарствените продукти следва да се отпускат от аптеките, респ. от болниците, без през този период да бъдат заплащани от НЗОК, което води до финансови тежести за тях, посочва се в мотивите на министерството.
Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е длъжен да предоставя на НЗОК събраната в хода на проследяването информация във вид, подходящ за анализ, на всеки шест месеца, записано е още в предложения проект.
По регламентиран ред НЗОК ще предоставя справка на притежателите на разрешение за употреба за заплатените от Касата средства за даден лекарствен продукт през определен период, за пациентите, при които е налице липса на резултат от терапията, както и ред за възстановяване на тези средства на здравния фонд.
С предложения проект наредбата се допълва в частта й относно провеждане на задължително централизирано договаряне на отстъпки. Предвижда се краен срок за сключване на договорите за задължителни отстъпки и за прилагане на механизма – 1 март на годината, за която се отнасят, като същите влизат в сила от 1 януари на посочената година. Регламентира се датата, от която НЗОК спира да заплаща лекарствените продукти, за които не са договорени задължителни отстъпки; правните последици при несключване на договори в установения срок; последиците при отпадане на условията, при които един продукт подлежи на задължителна отстъпка. Регламентира се срок за провеждане на задължително централизирано договаряне на отстъпка, когато в течение на годината за един лекарствен продукт възникнат условията за това, както и срокове за договаряне на задължителни отстъпки за лекарствените продукти с ново международно непатентно наименование, включени в Позитивния лекарствен списък преди, респективно след, 30 септември на годината.
В проекта се предвижда също механизмът, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, да се приема ежегодно с решение на Надзорния съвет на НЗОК съобразно предвидените бюджетни средства за лекарствени продукти за съответната година. Мярката е свързана с риска от превишаване на бюджетните средства на Касата за лекарствени продукти.
Предлага се по-подробно регламентиране на информацията и справките, които Касата публикува или предоставя на фармацевтичните компании за брутните и нетните разходи на НЗОК за лекарствените продукти, както и информация за превишенията на бюджетните разходи по отделните основни групи лекарствени продукти.
Според министерството най-същественият резултат от ежегодното приемане на механизма е, че ще се постигне по-голяма гъвкавост и възможност същият да се базира и да отразява реалните бюджетни възможности на НЗОК за лекарствени продукти за съответната година.
03:09 | 14.09.22 г.