ЕК: Разходите за лекарства в България са необичайно високи, ще търсим причините

Разходите за лекарства в България са необичайно високи. Те представляват 43% от публичните средства за здравеопазване. 34% от здравните разходи отиват за болнично лечение. Това каза представителят на Европейската обсерватория за здравни политики Ане Шпрангер при представяне пред медиите на здравния профил на България на Европейската обсерватория за здравни политики и Придружаващия доклад на ЕК. По думите й би трябвало тези разходи да се намалят, защото показателят е доста над средното за ЕС.

На този етап Европейската комисия няма задълбочени анализи за необичайно високите разходи за лекарства в България, каза Ане Шпрангер, но ще се направят допълнителни проучвания за установяване на причините. Тя посочи, че направените досега реформи в страната имат за цел да се намалят тези плащания, но първо трябва да се направи задълбочен анализ, за да се намери причината за нарастването им.

Разходите за лекарства в България. Източник: ЕК

По-голямата част от разходите за здравеопазване в България са за лекарствени продукти и болнична помощ, отчита се в доклада. През 2017 г. на лекарствените продукти и медицинските изделия, заедно с болничната помощ, се падат три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване. Измерени като дял от общите разходи, разходите на България за лекарствени продукти са най-високите в ЕС (над 40 %), въпреки че в абсолютно изражение (567 евро на човек) са едва малко по-високи от средните за ЕС (522 евро).

За болничната помощ се заделят 34% от разходите за здравеопазване. От 2010 г. насам разходите за  извънболнична помощ са се увеличили значително, но през 2017 г. са възлизали едва на 234 евро на глава от населението. В абсолютно изражение България изразходва приблизително 34 евро на човек за здравна профилактика, в сравнение със средната стойност за ЕС от 89 евро, което се равнява на 2,6% от разходите за здравеопазване, което е сериозен проблем според експретите.

Друг сериозен риск за българската здравна система остава високият процент на частните разходи за здраве. Доплащането от страна на пациентите е на едно от най-високите нива в ЕС, като само 52% от средствата са публични, каза Шпрангер. Разходите за здравеопазване в България на глава от населението растат, като стигат вече 1300 евро, и въпреки това остават най-ниски в страните от ЕС.

Според Шпрангер би трябвало да се отделят повече средства за дългосрочна грижа за пациентите, но не в болнични условия. От публичните средства 34 на сто се разходват за болнично лечение. В същото време болничният престой у нас е два пъти по-кратък в сравнение с другите европейски държави - средният болничен престой е пет дни, но пък процентът на хоспитализации е двойно по-голям в сравнение с Евросъюза.

Риск продължава да бъде и големият дял от населението, което не е здравноосигурено. Това са близо 10% от българите. Една четвърт от неосигурените не плащат, защото не вярват в системата. Друга група, основно от ромски произход, дори няма документи за самоличност. Между 10-14 на сто от населението на страната няма добър достъп до медицинска грижа. В резултат продължителността на живот в България е най-ниска сред европейските държави, като допреди две години показателите ни са били еднакви с тези в Румъния. Към днешна дата Румъния вече е с по-добри показатели за продължителност на живота. Смъртността от сърдечно-съдови заболявания и от исхемична болест на сърцето е висока, така е и в останалите държави, но там се отчита намаление, отчита се още в доклада.

Разходи за здравеопазване като дял от БВП. Източник: ЕК

В България сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртност. Сред главните причини са още исхемичната болест и инсулта, каза още Шпрангер. България заема и последно място в ЕС, Норвегия и Исландия по продължителност на живота, като основно тревога предизвикват ниската преживяемост от онкологични заболявания. Препоръката на ЕК е да се вземат допълнителни мерки по отношение на рисковите фактори - тютюнопушенето, което остава на много високи нива въпреки предприетите мерки за ограничаването му.

Българското здравеопазване има сериозни проблеми с медицинските кадри – лекарите и медицинските сестри са недостатъчно, а и са неравномерно разпределени в страната, изтъкнаха от Европейската комисия. Има голяма гъстота на лекари, особено в сравнение с Германия, но те не са разпределени равномерно, сочат данните от доклада. Едва 15 на сто от медиците са общопрактикуващи лекари. Много малък е броят и на медицинските сестри, добави още Шпрангер. 

В доклада експретите от ЕК отчитат увеличаване на разходите за промоция на здравето, но ефектът не е очакваният. Според тях трябва да се обърне внимание на предотвратимата смъртност и на подобряване на амбулаторната грижа. Те препоръчват реформа и по-строг лицензионен режим на лечебните заведения. Има предизвикателства пред устойчивостта на системата за здравеопазване в България, подчерта тя.

Специалистите, разработили здравния профил за България, обобщават, че здравната система в страната има сериозен проблем с устойчивостта – растат частните разходи за здраве като дял от БВП, много от здравните услуги трябва да се доплащат, силно намалява работната сила в сектора.

Представителят на ЕК от генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" Филип Домански посочи, че фокусираните върху политиката на здравеопазването профили са необходими като средство за обмен на знания, което да може да бъде използвано както от политиците така и от заинтересованите страни, тъй като във всеки профил на държава се предлага кратко обобщение на състоянието на здравето в страната, рисковите фактори, организацията на системата на здравеопазване и достъпността на здравната система. ЕК допълва основните констатации от тези профили с придружаващ доклад.

Здравните профили на държавите са изготвени с финансовата помощ на Европейския съюз. Профилите са продукт на съвместната работа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и European Observatory on Health Systems and Policies в сътрудничество с Европейската комисия.