На фона на водната криза в Перник Националният статистически институт (НСИ) публикува днес любопитни данни за околната среда в България за 2018 г. Общите загуби на вода през 2018 г. се оценяват на 499 млн. м3, или 56,4% от подадената вода (56,8% за 2017 г.). Преобладаващата част (над 85%) са загубите при транспорта на водата (реални загуби), като през 2018 г. те се оценяват на 425,6 млн. куб. метра.
Общественото водоснабдяване (ВиК) осигурява около 8,3% от необходимата вода. Подадената вода от ВиК през 2018 г. е 885 млн. м3, което е с 3,6% по-малко спрямо 2017 година, става ясно още от данните. Доставената вода на крайните потребители (фактурирана) през 2018 г. съставлява 39,8% от подадената вода, а тази за технологични, противопожарни и други цели вода (нефактурирана) е 3,9%.
С обществено водоснабдяване е свързано 99,5% от населението в страната. Среднодневното потребление на питейна вода от домакинствата през 2018 г. се оценява на 99 л на човек, което е на равнището на 2017 година. Над средното за страната е потреблението на вода от домакинствата в Югозападния район (118 л/чов./ден.), а най-ниско - в Североизточния район (85 л/чов./ден.). Разпределението по области показва, че през 2018 г. водещо място по потребление заемат София (столица) (126 л/чов./ден.) и Благоевград (117 л/чов./ден.), а на последно място са Търговище (69 л/чов./ден.) и Сливен (70 л/чов./ден.).
През 2018 г. 1,1% от населението в страната е било на режим на водоснабдяване поради недостиг на вода, предимно сезонен. Най-засегнати от режим на водоснабдяване са областите Габрово (28,2%), Търговище (13,1%) и Сливен (7,8%).
От НСИ отчитат още, че през 2018 г. в страната са иззети 5 425 млн. м3 пресни води, което е с 4,1% по-малко спрямо 2017 година. Най-значимо е намалението на иззетите повърхностни води (4,3%), които съставляват около 90% от иззетите пресни води. Регистрираният спад се формира основно от намаляващото черпене на вода за охлаждащи процеси в енергетиката и за сектор „Селско, горско и рибно стопанство“. Спад се отчита и при добитата вода от подземни източници - с 2,6% спрямо 2017 г. основно за целите на общественото водоснабдяване (ВиК).
Въпреки намалението на абсолютния обем структурата на водовземането в страната е относително устойчива. През 2018 г. най-значим е делът на водите за сектор „Индустрия“ -70,7% от пресните води, следват ВиК сектора (15,5%) и сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ (13,3%). Добитите води за сектор „Услуги“ съставляват около 0,4% от общото количество на иззетите пресни води.
През 2018 г. за производството на хидроенергия допълнително са преработени общо 26 млрд. м3 сурови води, което е с 45,2% повече спрямо 2017 година.
През 2018 г. общото количество на използваната прясна и непрясна вода в страната е 4 647 млн. м3, като спрямо 2017 г. намалява с 1.8%. С най-голям дял във водоползването са водите за охлаждащи процеси в енергетиката (78,0% от използваната вода), като спрямо 2017 г. намаляват с 2,1%. Тези води се осигуряват предимно от собствено снабдяване и след употреба обикновено се връщат обратно във водоизточника. Използваната вода за напояване на земеделски култури през 2018 г. (291 млн. м3) е около равнището на предходната година Използваните количества в сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ са около 312 млн. м3 предимно за напояване (259 млн. куб. м). Спрямо 2017 г. се отчита нарастване на водата, използвана в сектора на услугите - до 87 млн. м3, докато потреблението на питейна вода от домакинствата през 2018 г. (253 млн. м3) остава близо до равнището на предходната година.(voda3)
През 2018 г. от икономиката и домакинствата са образувани около 427 млн. м3 отпадъчни води и 3 618 млн. м3 отработени води от охлаждащи процеси - общо те съставляват 87,1% от използваните води.
С най-голям дял са отпадъчните води, образувани от битовия сектор – 63,9% от общото количество (без преработените води от охлаждане). Преобладаващата част от тях се отвеждат в обществената канализация и селищните пречиствателни станции за отпадъчни води (СПСОВ). От сектор индустрия през 2018 г. са образувани около 110 млн. м3 отпадъчни води, като 82,8% от тях са отведени във водни обекти. Делът на пречистените съставлява 64.9% от отведените във водни обекти индустриални отпадъчни води.
Общият обем на отведените през 2018 г. отпадъчни води във водни обекти от икономическите дейности, домакинствата и обществената канализация (вкл. дъждовни и др.) се оценява на 767 млн. м3 (без охлаждащите), от които 76,5% са третирани в селищни и производствени пречиствателни станции (75,8% за 2017 г.).
През 2018 г. в страната са регистрирани 170 действащи селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 108 бр. с капацитет над 2 000 еквивалент жители. Преобладаващата част от станциите са с вторични методи на третиране и допречистване с азот и фосфор.
Относителният дял на населението с услуги по отвеждане на отпадъчните води в обществената канализация през 2018 г. се оценява на 76,2%. Със селищни пречиствателни станции е свързано 63,9% от населението на страната. Най-висок e дeлът на свързаното население в Югозападния (78%) и Североизточния район (72,6%), а най нисък - в Северозападния район (44,2%). На национално равнище се регистрира известно нарастване на дела на населението, свързано със СПСОВ с вторични методи и методи за допречистване - от 63,2% (2017 г.) на 63,7% (2018 г.).
През 2018 г. делът на наличните в края на годината дълготрайните материални активи с екологично предназначение с екологично предназначение (ДМА-ЕП) по отчетна стойност възлиза на 4,8% от общите дълготрайни материални активи в страната. ДМА-ЕП са част от общите дълготрайни материални активи в страната. Те се разпределят по направления за околната среда - за отпадъчни води, опазване на въздуха, почвата и подпочвените води, биологичното разнообразие и защитените територии и обекти, ловни и рибни стопански мероприятия, за третиране на отпадъци, шум и други.
Общата стойност на наличните в края на 2018 г. ДМА за околната среда се оценява на 9 523,6 млн. лв. и се разпределя по основните направления за околната среда, както следва: за пречистване и отвеждане на отпадъчните води (производствени и селищни пречиствателни станции, канализационна мрежа и др.) - 34,6%, следвани от съоръженията за опазване на въздуха – 30,3%, и за третиране на отпадъците – 28,4%. Не се наблюдава съществена промяна в относителния дял на активите, разпределени по направления за околната среда спрямо предходните години. Регионалните данни сочат, че в края на 2018 г. най-много налични ДМА с екологично предназначение има в Югоизточния район на страната (отчетната стойност е 3 019,6 млн. лв.), а най-малка наличност е отчетена в Северния централен район (805,8 млн. лева).
През 2018 г. общата отчетна стойност на придобитите ДМА с екологично предназначение възлиза на 288,3 млн. лева. Преобладаващата част от тях са за отвеждане и пречистване на отпадъчните води – 40,9%, третиране на отпадъците – 40,2%, опазването на въздуха – 12,7%, и други – 6,3%. Апаратурата за мониторинг и контрол, придобита през годината, се оценява на 7 млн. лева (2,4%).
11:04 | 14.09.22 г.