Галъп: И тази година парламентът е институцията с най-ниско доверие в обществото

Парламентът остава институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото през цялата 2019 година. Това показва проучване на „Галъп Интернешънъл". Според данните в края на годината 23% от запитаните изразяват доверие в Народното събрание, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят.

Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%).

В момента на т.нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението, коментират от Галъп.

Президентът е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. Той се ползва с доверието на 56% от запитаните. Недоверие отчитат 30%.

Въпреки негативните резултати – доверието в парламента изглежда малко по-добро на фона на предходни години, отчитат от социологическата агенция. Тенденцията за повишаване на рейтинга започва през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта.

През цялото време –  и през 90-те, и след това –  парламент и правителство са с ниски нива на доверие. Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов. Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери. Например, в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно.

Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. 

Различна е картината в масовото съзнание по отношение на президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г., посочват социолозите.