Близо 70% от анкетираните предприемачи оценяват като най-голяма пречка в работата им липсата на квалифицирана работна ръка. Това съобщи на пресконференция председателят на Българска стопанска камара (БСК) Радосвет Радев при представяне на традиционното годишното проучване сред фирмите за бизнес климата през тази и очакванията за следващата година. Анкетата е направена от 10 ноември до 10 декември сред 792 мениджъри на компании.
Сред основните пречки за развитието на бизнеса според 68,2% от анкетираните е липсата на квалифицирана работна ръка, като се запазва тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав. В по-малка степен се търси административен и помощен персонал. Най-голям „глад“ за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.
Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции. Плах оптимизъм
“18% от предприемачите смятат, че бизнес климатът в момента се е подобрил, което спрямо предходната година показва, че има плах оптимизъм за подобряване на икономическата среда”, коментира Радосвет Радев, а самооценката за състоянието на предприятията е „слаб растеж, но по-скоро застой“.
За 60,2% от бизнеса сред най-големите пречки остават бюрокрацията, а за 59,1% – корупцията.
Преобладаващата част от мненията са свързани с неудовлетвореност от работата на администрацията и липсата на електронно правителство. Друг водещ проблем са промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати) и неяснотите по отношение на тяхното прилагане, особено с оглед наближаващия краен срок за влизане на промените в сила (31 януари 2020 г.).
Сред предложенията за нормативни промени през годината най-силно одобрение – 80%, среща предложението за отпадане на задължението на работодателите да изплащат първите три от болничните, а 63% от анкетираните посрещат с одобрение улесняването на процедурите за привличане на работници от трети страни.
Срещу Наредба Н-18
63% от анкетираните не одобряват промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати), а една-четвърт от участниците в проучването имат притеснения, че няма да успеят да отговорят на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането ѝ.
Всеки втори от анкетираните ще се откаже от ползването на касов апарат, а 31% ще трябва да подменят софтуера за управление на продажбите. 22% все още не са наясно какво трябва да направят, за да отговорят на изискванията.
Под лупа
От бизнеса отчитат, че проблемът с изтичането на лични данни от НАП през лятото на тази година не е довел до затруднения в пряката работа на фирмите, но е създал сериозен скептицизъм за способността на държавните институции да съхраняват чувствителни данни при високи нива на информационна сигурност.
Проучването показва, че 67% от анкетираните декларират, че през 2019 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. Останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни или незаконни практики при провеждане на процедурите, които включват тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (79%), необективно оценяване на офертите (78%), необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (59%), забавено разплащане от страна на възложителя (41%) или от страна на изпълнителя към подизпълнителя (31%), подмяна на подизпълнители (45%). Над половината от анкетираните (52%) са категорични, че не се спазват изискванията за публичност при обявяване на поръчки.
Оценката за институциите
Предприемачите оценяват най-високо президентската институция (54%) и омбудсманът (39%). По традиция с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (3%) и Народното събрание (8%), които през 2018 г. са били оценени положително от 7% от анкетираните. Изпълнителната и местната власти събират, съответно – 18% и 25% одобрение, докато през 2018 г. те са имали по 19% положителни оценки.
Известно подобрение има през 2019 г. спрямо данните от 2018 г. по отношение на оценката за състоянието на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест.
За тази година понижение в оценките се наблюдава за достъпа до кредитиране (16% при 27% през 2018 г.) и за достъпа до правосъдие (8% ръст през 2019 г. при 18% през 2018 г.).
Повече производство и продажби
Почти половината от анкетираните отчитат ръст в обемите на продажбите/оборотите и на производството през тази година, но около 30-40% остават на нивата от предходната година. Всеки пети от анкетираните декларира спад по тези показатели. Достъпът до външни пазари остава сравнително непроменен през тази спрямо миналата година.
При работните места тенденцията е негативна – както през миналата, така и през тази година 25% от анкетираните отчитат намаление на работните места, а в над половината фирми показателят е без промяна. Подобрение обаче има при работните заплати, защото 55% от работодателите са ги увеличили, докато през миналата година тава са направили едва 39% от тях.
През 2019 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти – човешки ресурси – нови мощности“. Спрямо 2018 г. много сериозно нараства процентът на деклариралите инвестиционна активност – през миналата година около 12% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 27-42.
07:26 | 14.09.22 г.