Сегашният модел на управление на ВиК сектора е основната предпоставка за водната криза в Перник. Това коментира Нона Караджова, бивш министър на околната среда и водите, по БНТ. По думите й това, което трябва да се направи, е да се създадат четири окрупнени държавни предприятия на територията на страната, които да управляват водоснабдителния процес и едновременно да взимат решения.
Междувременно стана ясно, че в Перник затягат водния режим. От началото на тази седмица областта преминава на по-строг режим, който ще продължи поне до края на март. А прокуратурата започна проверки за безстопанственост и престъпление по служба срещу министрите на околната среда и водите и на регионалното развитие.
Нона Караджова обясни, че в момента ВиК дружеството в Перник се управлява от асоциацията, чиито членове са кметовете на общини в района, в случая - област Перник и областният управител. Те провеждат заседания - редовни и извънредни, а решенията трябва да се съгласуват с Министерство на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие. „Според изнесената информация на асоциацията не виждам да е провеждано такова заседание. Не виждам как двете министерства са информирани, че има проблем", отбеляза Караджова.
По думите ѝ ВиК операторът е бил с утвърден план и приходи. Около 30-40% са от промишлени предприятия, останалата част от населението.
"Не съществува механизъм, който да намери буфер за поддръжката на тази система, ако бъдат спрени промишлените предприятия“, каза бившият екоминистър. И допусна, че това е била една от причините да не се въведе навреме режим на промишлените предприятия.
„Това, което разбрах, е, че водата не се подава регулярно, а тя просто изтича заради технически проблеми, които са много сериозен проблем", допълни още Караджова.
Това, което трябва да се направи, според нея, е моделът на управление, който тя е предложила, докато е била министър. А именно - да е се създадат четири предприятия на територията на страната, които да управляват водоснабдителния процес.
"Това са четирите басейна у нас. За да може да отговарят не само за ВиК сектора, а да отговарят за вземането на решения и за водоснабдяването към селското стопанство, промишлените предприятия, енергетиката. А в момента всеки дърпа чергата към себе си. Когато има окрупнени дружества, ще има буфери“, коментира Караджова.
Според нея сегашният модел на управление и финансиране е много погрешен. „За да не се случват тези неща, трябва да се предвидят финансови буфери, в случаите в които ВиК дружествата нямат приходи", каза Караджова. По думите й това трябва да се вземе предвид, когато се приема новия закон за ВИК-сектора. И тогава всеки оператор трябва да има авариен план в случай на безводие.
Срещу водната криза трябват координирани действия, контрол и инвестиции, смята Ивелина Василева, председател на парламентарната комисия по околната среда и водите. Кризата с водата не може да бъде преодоляна с "прехвърляне на топката", посочи тя пред БТА.
„Това, което трябва да се направи, е да се работи екипно и целенасочено от всички отговорни институции, подпомогнати от научната общност, за да бъдат намерени максимално бързо най-точните решения на проблемите с водата“, посочи Василева. По думите й към момента трябват действия, което означава добра координация на всички нива, ефективна организация, контрол и инвестиции за подобряване и адаптиране на инфраструктурата. За липсата на кризи огромно значение има и преодоляването на огромните загуби на вода в някои райони.
Кризата с водата не може да бъде преодоляна с "прехвърляне на топката". Това, което трябва да се направи, е да се работи екипно и целенасочено от всички отговорни институции, подпомогнати от научната общност, за да бъдат намерени максимално бързо най-точните решения на проблемите с водата.
18:41 | 12.09.22 г.