Ако се абстрахираме от суматохата около мръсния въздух, която се превърна в сезонен феномен, след местните избори на преден план излиза дебатът около увеличаване на местните данъци. Причината е твърдението на общините, че са необходими допълнителни приходи, но последствията не са много ясни.
Най-лесният вариант е общините да увеличат ставките за всички, без да се интересуват от директните и косвените икономически и социални ефекти от това.
Другият е да се подходи избирателно с цел уеднаквяване на данъчната практика, например чрез промени на данъчните оценки на жилищата в различните райони на населените места, или чрез въвеждане на нов данъчен компонент – например такъв, който зависи от замърсяването на различните моторни превозни средства.
Третият вариант, който е едновременно избирателен, но има и общ ефект за всички данъкоплатци, е увеличаване на събираемостта на данъци, пише в анализа на Калоян Стайков от екипа на Института на пазарна икономика.
Последният подход всъщност се отнася с еднаква сила както за местните данъци и такси, така и за преките и косвените данъци, а също и за социалните и здравните осигуровки. Увеличаването на събираемостта засяга сравнителна ограничена група от физически лица и предприятия, но облекчава натиска за осигуряване на допълнителни приходи чрез увеличаване на данъците на всички останали. Освен за местните данъци, същият дебат се води от години за здравноосигурителните вноски без да се обръща внимание на възможностите за повишаване на събираемостта им.
В тази връзка поискахме данни от НАП за здравно неосигурените лица, които са част от периодично наблюдение и оценка, като обаче те трябва да се разглеждат след няколко уточнения.
Първото е, че данните са към края на годината, което може да изкриви данните и в двете посоки – лица, които 11 месеца не са осигурени, внасят осигуровките през декември и отпадат от сметката, а такива, които не са плащали само през октомври, ноември и декември, са част от нея.
Второто е, че изчислението е по метода на изключването – от броя на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е намален с пребиваващите в чужбина и броят на осигурените. Проблемът тук е, че НАП използва данни за лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, според която броят им през 2017 г. е близо 8,4 млн. души.
Същевременно по данни от преброяването на населението от НСИ през 2011 г. то е около 7,3 млн. души, а през 2017 г. е малко над 7 млн. души. Третото е, че липсва статистика за лицата, които емигрират или имат непостоянна заетост в страни членки на ЕС и които се осигуряват извън България. Казано накратко – предоставените данни от НАП са по-скоро ориентир, отколкото точно изследване, на чиято база могат да се предприемат мерки или да се правят политики.
От предоставените данни се вижда, че през 2017-2018 г. се наблюдава спад на здравно неосигурените лица, който се дължи в най-голяма степен на намаляване на броя на безработните и в значително по-малка степен на групата „Други“. Това развитие изглежда естествено на фона на прегряващия пазар на труда, глада за работна ръка и сравнително стръмното увеличение на възнагражденията. Прави обаче впечатление, че групата „Други“ представлява близо половината от всички здравно неосигурени лица, което, от една страна, я прави твърде голяма, за да се игнорира, но от друга, липсата на яснота за нейната структура прави предлагането на мерки и политики за справяне с проблема почти невъзможно.
Общото заключение от представените данни е, че през последните две години размерът на повечето групи здравно неосигурени лица, за които НАП има информация, се увеличава, а това показва липса на активни мерки за намаляването им. При двете групи, в които се наблюдава намаление, трудно може да се говори за резултат от някакви действия, тъй като безработните най-вероятно намаляват заради икономическия подем, а включените в „Други“ не е ясно защо намаляват. С други думи, не изглежда като приходната агенция да полага необходимите усилия, за да увеличи събираемостта на здравни вноски.
Оценка на НАП за здравно неосигурените лица по групи, хил.