"Кризата в Перник представлява казус, който може да се случи навсякъде в България. Имахме две събития, които се надсложиха. Два сезона бяха сухи. Прибавяйки и евентуалното изпускане на вода към друг воден регион, се получи този режим на водата", посочи експертът.
Той обясни, че този тип политика "на ръба" отново би довела до нещо подобно, и смята, че краткосрочни мерки биха спасили положението до следващия максимум на валежите, т. е. “чакаме природата да ни реши проблема”.
"В този регион изпитват сериозна водна недостатъчност, отнасяща се до питейно-битовото водоснабдяване. Това показва, първо, че ние не използваме водата като промишлен и стопански ресурс в достатъчна степен, защото искаме да имаме социални цена", смята Косьо Стойчев.
Той изтъкна, че подмяната на мрежата работи с хипотезата, че разполага с достатъчен воден ресурс, който да се съхрани. "Но като липсва такъв ресурс, тази мрежа остава празна. В Перник е необходимо второ водно хранилище, друг язовир", съветва ученият.
Според Стойчев България отдавна не се занимава сериозно със строителство на нови водни хранилища, а настъпващите климатични промени предизвикват силни засушавания и валежи.
Експертът отбеляза и друг важен аспект на водния сектор в България.
"Ние сме свикнали на ниска стойност на водата. Малко европейски държави могат да си позволят до дома си вода, която пристига до чешмата, и да е годна за пиене и готвене. Това е лукс. Когато изчисляваме социалната поносимост, следва обществото да отделя такъв процент от доходите си, че да си позволи вода, която да покрива всички разходи за добива, съхранение, пречистване, транспортиране и връщане обратно в природата", подчерта Косьо Стойчев.
Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
03:53 | 14.09.22 г.