Кабинетът предлага механизъм за независимо разследване на главния прокурор

Правителството се събра днес на извънредно заседание, за да разгледа законодателни промени в отговор на препоръките на Венецианската комисия, свързани с въвеждането на механизъм за разследване на главния прокурор.

С промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) се предлага създаването на нова правна фигура със статут на прокурор, завеждащ отдел "Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура. Той ще се избира с мнозинство от 2/3 от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и ще има 7-годишен мандат.

Това е фигурата на абсолютно независим прокурор, който ще разследва главния, посочиха премиерът Бойко Борисов и министърът на правосъдието Данаил Кирилов, предава БНР.

„Нашето предложение беше „тримата големи“ да  имат еднаква подсъдност. Те считат, че така би се накърнила независимостта на съдебната система, на съдиите специално. Ние се съобразяваме с това и в предложението го изваждаме като възможност. Оставаме само да се търси наказателна отговорност на главния прокурор", каза Борисов.

"Изменението, което правим днес е, че създаваме ново звено - абсолютно независим прокурор, който разследва и не докладва на главния прокурор до внасянето на обвинението. Казвам  - това е хипотеза при извършено престъпление“, допълни той.

Проектът за промени в НПК и ЗСВ беше приет от МС, предстои той да бъде разгледан в парламентарната правна комисия, а след това да се гласува в НС, уточнява БТА. 

При разследване, водено от завеждащия Инспектората прокурор, той няма да докладва на главния прокурор за своите действия, обясни Данаил Кирилов. Също така той ще може да разследва и заместниците на главния прокурор.

С настоящите промени отпада предложението на министър Кирилов да се отстраняват от длъжност председателите на ВКС и ВАС, при съмнения за престъпление, с 2/3 мнозинство от ВСС. Това е и една препоръките на Венецианската комисия към България, чието официално становище, след направения от тях анализ, ще бъде публикувано следващата седмица.

Премиерът Борисов посочи, че решението на МС ще бъде изпратено на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. По думите му с приетия днес законопроект се затваря кръгът от поети ангажименти към председателя на ЕК.

Министър-председателят коментира и темата за партийната субсидия, като заяви, че тя можело да попречи да се приеме държавният бюджет, съобщава БТА.

В края на миналата седмица депутатите приеха партийната субсидия да бъде 8 лв., по предложение на БСП. Борисов обясни, че споровете за размера на субсидията са предизвикали криза в парламента, заседанието е било прекъснато, а той е говорил по темата няколко пъти с министър Владислав Горанов и с Валери Симеонов. По думите му не е можело да се събере кворум в НС.

"Нито съм говорил с Корнелия Нинова, ако тя се е срещала със Симеонов, те да си кажат", каза Борисов и допълни, че за него е било по-важно да се приеме бюджетът, защото рискът да се работи със стария бюджет щял да попречи министерствата да проведат политиките си.

"За мое най-голямо съжаление, в момента, в който гласувахме партийните субсидии, 30 точки ги минахме за половин час. Сиреч, оказа се, че другите парламентарни групи се интересуват само от тази точка в бюджета", коментира премиерът Борисов.

Премиерът Борисов каза още, че темата за партийната субсидия отново ще бъде разисквана. Той поясни, че финансовият министър Владислав Горанов ще направи анализ защо предложението е било субсидията да бъде 8 лв., как се е стигнало до тази цифра.

Борисов заяви, че трябва да има правила за какво могат да се харчат партийните субсидии. По думите му, ако данъкоплатецът дава пари за дейността на партиите, то тя трябва да бъде регламентирана. Премиерът даде и предложение обществените медии БНТ и БНР, по време на избори, да станат безплатни за всички политически партии.