Над 50% от българите смятат проведените местни избори за честни

Над 50% от българите са на мнение, че отминалите избори са били по-скоро честни. Това показват резултатите от експресен телефонен сондаж сред 806 души, част от независимата програма на „Галъп интернешънъл", проведен между 14 и 19 ноември.

43% от запитаните казват твърдо "да", а 12% - "по-скоро да", показват резултатите от сондажа. За 38 на сто от участвалите в проучването изборите не са били или по-скоро не са били честни (11 на сто заявяват "по-скоро не" и 27 на сто - "не"). Останалите 7 на сто не могат да преценят.

В София общо 52 на сто от запитаните смятат, че изборите са били честни или по-скоро честни - срещу 32 на сто, според които местният вот в столицата е бил по-скоро нечестен или съвсем нечестни.

В останалите областни центрове делът на убедените в честността на изборите е 56 на сто, a 37 процента смятат, че изборите в тяхната община не са били честни.

И в София, и в останалите областни центрове делът на по-скоро вярващите в честността на изборите надвишава този на скептиците с около 20 процентни пункта, обобщават анализаторите.

Те обаче коментират, че в София 16 на сто от респондентите не могат да преценят дали изборите са се провели честно или не, а за останалите населени места делът на тези отговори е между 3 и 5 на сто, т.е. три-четири пъти по-малък. Изглежда, че жителите на столицата са по-разколебани по отношение на честността на изборите, отколкото жителите на останалите населени места в страната, посочват от "Галъп".

Според данните жителите на по-малките градове, които не са областни центрове, и на селата в по-голяма степен изразяват своето убеждение в честността на изборите. В по-малките градове делът на положителните отговори по отношение на честността на вота е 58 на сто, а в селата - 55 процента. В по-малките градове 38 на сто от запитаните смятат, че изборите в тяхната община не са били честни, а в селата този дял е 42 на сто.

31 на сто от участниците в проучването заявяват, че лично знаят за случай за продаване на гласове. Подобни данни са обикновено косвен индикатор за размера на продаването на гласове. Това условно се равнява на над 1,7 милиона души.

67 на сто не знаят за такъв случай, два процента отказват да отговорят. В столицата свидетелите на продажба на гласове по време на местните избори са 26 на сто - сравнително по-малко от тези в останалите областни градове, където този дял е 33 на сто. Изглежда, че в по-малките населени места продажбата на гласове е по-разпространена, смятат анализаторите.

По традиция, най-открито за темата с продажбата на гласове отговарят най-младите. Респондентите с основно и по-ниско образование споделят по-често от останалите участници в проучването, че са лично запознати с подобни случаи. Много близки са и резултатите при анкетираните от ромски произход, уточняват от "Галъп".

Според данните един глас е струвал средно 67 лв, като най-често споменаваната сума е около 50 лева за глас.

31 на сто от анкетираните казват също, че са чували за конкретен случай за гласуване за определена партия по принуда. 67 на сто не са чували, а 2 процента отказват да отговорят. Гласуването по принуда в столицата (28 на сто) е в по-малък мащаб, отколкото в останалите областни центрове (32 на сто). В най-голяма степен от подобни практики изглежда са застрашени жителите на селата, които и в най-голяма степен споделят, че знаят за случаи на хора, гласували по определен начин под заплаха (34 на сто).