Първият етап от изграждането на националното хранилище за радиоактивни отпадъци (РАО) ще приключи през 2021 г., като този процес включва строежа на инфраструктурата и първата платформа за погребване на материалите, съобщават от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" по време на дискусия по случай 15-годишнината от основаването на дружеството.
Структурата ще съхранява преработени и обезопасени РАО единствено от територията на България, като от предприятието подчертават, че обектът ще бъде затворен за високоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, както и за преработени и обезопасени отпадъчни материали от други страни.
В хранилището ще се отвеждат ниско и средноактивни РАО от работата по извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и ниско и средноактивни РАО от дейността на нови ядрени мощности плюс такива, идващи от промишлеността, медицината и бита.
Хранилището ще бъде ситуирано в двукилометровата зона за достъп на АЕЦ "Козлодуй", в землището на с. Хърлец, община Козлодуй.
Първата платформа за погребване на РАО ще се състои от 22 клетки с общ капацитет 6336 стоманобетонни контейнера с отпадъци.
Според Николай Грозев от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) съществуват няколко модела за погребване на РАО - траншейно погребване, каквото ще бъде използвано в националното хранилище; сондажно погребване и геоложко погребване.
По думите на Ира Стефанова, представител на ДП РАО, в националното хранилище ще бъдат отвеждани само отпадъци от категория 2а, с време на разпад от по няколко стотин години.
За първия етап от изграждането на хранилището са осигурени 71,82 млн. евро от Международен фонд "Козлодуй" чрез Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Строежът на Националното хранилище е залегнало в актуализираната Национална стратегия за управление на отработено ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. И представлява ангажимент на българското правителство пред Европейската комисия (ЕК).
11:16 | 11.09.22 г.