Забрана за разкриване или поддържане на анонимни банкови сейфове или банкови сейфове на фиктивно име се въвежда с гласуваните на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Текстовете бяха приети окончателно без дебат в пленарна зала, съобщава БТА.
С тях в обхвата на закона се включват и лицата, които съхраняват, търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, когато това се извършва в свободни зони и когато стойността на сделката възлиза или надвишава 10 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, както и лица, които търгуват или действат като посредници в търговията с произведения на изкуството, включително когато това се извършва от художествени галерии и аукционни къщи отново, когато стойността на сделката или на свързаните сделки възлиза на или надвишава 10 000 евро.
Под обхвата на Закона за мерките срещу изпирането на пари попадат и лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути и признати валути без златно покритие, доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги. Това на практика е първата регулация в българското законодателство на дейности, свързани с виртуалните валути, с оглед предотвратяване на злоупотреби.
Промените се правят в съответствие с изискванията на евродиректива, според която лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна на виртуални валути следва да подлежат на вписване в публичен регистър към Националната агенция по приходите при условия и по ред, които ще бъдат уредени в наредба на министъра на финансите.
Въвеждат се по-ниски прагове на максималния месечен лимит на плащанията, при които се допуска изключение за прилагане на мерките на закона за комплексна проверка на клиента от 250 на 150 евро. Предвижда се още издателят на електронни пари да осъществява подходящо наблюдение на сделките или деловите взаимоотношения, позволяващо разкриването на необичайни или съмнителни сделки.
Регламентира се създаването на списък с длъжностите, заемани от видни политически личности, който дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя на Европейската комисия.
За целта Дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС изисква от държавните и местни органи и институциите, ведомствата и политическите партии, при които се заемат публични длъжности да предоставят необходимата информация за включването й в списъка. Същият ангажимент имат и международните организации със седалище в България.
Според вносителите с привеждането на българското законодателство в съответствие с последните изменения на законодателството на Европейския съюз ще се повиши крайната ефективност на националната система за превенция и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма и ще подпомогне държавата ни в изпълнение на поети ангажименти във връзка с намеренията ни за присъединяване към Валутния механизъм на Европейския съюз.
02:57 | 14.09.22 г.