Хората в България, макар и бавно, свикват с пазара и с капитализма, но не могат да свикнат с голямото социално разслояване. На думи, пазарните отношения се приемат. Когато обаче стане дума за конкретни измерения, хората в нашата страна са скептични.
Това е един от изводите от някои социологически данни, показани от Първан Симеонов при откриването на Младата кръгла маса, организирана от „Галъп интернешънъл“ заедно с института „Иван Хаджийски“.
На нея се събраха визионери и изследователи от новото поколение, съобщи пресслужбата на „Галъп интернешънъл“. Повод за форума е тридесетата годишнина от началото на пропазарните, продемократични и прозападни промени в страната ни.
Сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред привържениците на дясноцентристката сила днес – ГЕРБ – неравенството се приема по-добре в сравнение с привържениците на самоопределящата се като лява БСП.
При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено в 90-те картината беше обратната. Тук се наблюдава прогрес в годините.
Когато обаче стане дума за конкретните измерения на неравенството, българите са скептични. Масово е съгласието с твърдението „Доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните“. Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно и за дясноцентристкия, и за лявоцентристкия електорат в страната ни (макар и в различна степен). Почти няма промяна в нагласите в годините.
Това може да е обострена социална чувствителност пред сериозните неравенства в България, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество.
Данните събуждат хипотезата, че обществото ни е готово за пазарната икономика, но само на абстрактно ниво. Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите.