България е напът да постигне стратегическата си цел да влезе в чакалнята на еврозоната през април догодина благодарение на успешното председателство на Съвета на Европейския съюз. Всички индикации сочат, че страната ни ще получи покана за „чакалнята“ за еврозоната паралелно с членство в банковия съюз. Това каза президентът на България (2012-2017 г.) Росен Плевнелиев по време на конференцията BalREc, организирана от Градът медиа груп. април
Според Плевнелиев приемането на България в еврозоната ще е от полза за индустрията, тъй като ще донесе стабилност, прогнозируемост и по-голямо доверие на пазарите към България. По думите му успешното председателство на Съвета на ЕС е направило много за доброто име на България и е позиционирало страната ни като ръководен фактор на Балканите и предприемачите и банките трябва да се възползват от това.
Според Плевнелиев България стои добре на фона на нестабилността на световната икономика със стабилен ръст на икономиката, ниско ниво на безработицата и на инфлацията, ръст на заплатите и стабилна банкова система. „Очаква се през 2021 г. размерът на средната работна заплата у нас да достигне 1400-1500 лв. Общата задлъжнялост на България намалява с рекордни темпове до около 20% от БВП, а това е добра предпоставка за стабилност и прогнозируемост. Дори навън да духат силни ветрове, ние сме добре позиционирани да ги преодолеем“, посочи Плевнелиев.
Той обаче предупреди, че България не е имунизирана от глобалната несигурност, забавянето на икономиката на еврозоната и очакваното навлизане в рецесия на Германия, която е най-големият външнотърговски партньор на страната ни. „България трудно може да поддържа висок растеж, ако икономиките на държавите около нас се забавят или навлязат в рецесия“, заяви Плевнелиев и допълни, че това може да доведе до корекция в някои сегменти заради свръхпредлагане. Според него обаче тя може да е здравословна, защото ще укроти амбициите на някои играчи на пазара за непазарни печалби.
Според Плевнелиев България може да ускори инвестициите, дори когато има забавяне в региона, а стратегическите инвестиции могат да изстрелят страната ни напред.
Той призна, че въпреки положените усилия и по нелогични по думите му причини заводът на Volkswagen вероятно ще отиде в Турция, но въпреки това преговорите по сделката са позиционирали България по нов начин на картата. Плевнелиев заяви, че има интерес от други стратегически инвеститори, с някои от които вече са започнали преговори, без да посочва конкретни компании.
Според него България може да създаде цял клъстер за производство на батерии за електромобили, които са бъдещото на автомобилната индустрия. „Както казва Илон Мъск – който произвежда батериите, произвежда и електромобилите. Ако пробием в тази област, покрай батериите ще дойдат и автомобилите. Работим с правителството в тази посока“, каза Плевнелиев.
По думите му са необходими изпреварващи инвестиции в 5G, в суперкомпютър, който да обслужва индустрията, големите данни и изкуствения интелект. Според него три индустрии генерират значим растеж – аутсорсинга със 70 хил. работни места в момента и очаквани до 100 хил. работни места през идните три до пет години, автомобилният клъстер, където в момента са заети 65 хил. души и се очаква да достигнат 100 хил. през идните години, както и IT индустрията, където в момента са заети 20 хил. души.
По думите на Плевнелиев е необходима и целенасочена политика в областта на енергийната ефективност и сградната техника на бъдещето.