България има потенциал за между 7 и 10 нови индустриални зони като създадената край Пловдив. Това каза по време на 4-то издание на икономическия форум "Индустрия 4.0" вицепремиерът Томислав Дончев, предава БТА.
Според него е важно облекчаване на процедурите за инвеститорите, влизащи в тях, но и това трябва да се уреди със специален закон. Той смята още, че през следващите години индустриалните зони трябва да са обект на различни видове стимули, но с ясен регламент и ангажимент от страна на държавата и местна власт за изграждане на съпътстваща инфраструктура. Според него естествена еволюционна стъпка за това са обединението на различни общини и посочи като пример Симитли и Благоевград.
По отношение на пропусната възможност за привличане на автомобилния гигант Volkswagen у нас Томислав Дончев заяви: "Като не е дошъл той, ще дойде някой друг. И то в близките две-три години, защото има натрупване на много предпоставки за това и то е неизбежно". Дончев даде като пример концентрацията на над 250 фабрики, произвеждащи компоненти в автомобилната индустрия, както и привлекателната данъчна среда.
На форума финансовият министър Владислав Горанов каза: "При преговорите с Volkswagen направихме всичко, което можем, дори и повече, но такива инвеститори искат много привилегии, на сто процента изградена инфраструктура и съпътстваща такава. Всъщност такива компании очакват домакините да извършат инвестицията, а те да дойдат само с "ноу-хауто" и технологията, но това могат да си го позволят големите държави."
По думите на Горанов 90 процента от преговорите с гиганта са били за инфраструктура от всякакъв вид. В тази връзка той добави, че свързването на Северна България и проекта за АМ "Хемус", както и връзката с "Дунав мост 2" са основен приоритет на правителството за завършване на магистралните пръстени на България.
Финансовият министър посочи, че в среда на променящата се икономика основен приоритет за правителствата трябва да са инвестициите в образователната и физическата инфраструктура, които са предпоставка за приличане на инвеститори. В сферата на образоването е важно държавата предварително да инвестира в тези специалности, за които се очаква да бъдат дефицитни. В тази насока през последните години е увеличен приемът на деца в професионалното образование от 46 на 56 процента, създават се и нови професионални училища в Бургас и Варна, инвестира се сериозно и в математическото образование, намален е приемът в хуманитарните специалности и са насочени усилия към инженерните и педагогическите специалности. Вицепремиерът Томислав Дончев добави, че допълнителните разходи за инвестиране в образованието на този кабинет трябва да са не по-малко от 2 млрд. лева.
Страната ни е предприела редица стъпки за увеличаването на доходите и на заплатите в публичния сектор, но в посоката, в която работи и бизнесът, заяви Горанов. Финансовият министър посочи още, че България не може да поддържа ниска цената на труда, защото скоро няма да има кой да я предлага.
По думите му обратна миграция на специалисти по примера на прибалтийските страни е станала, когато доходите са достигнали 50-60 процента от средните доходи в ЕС. В момента в нашата страна доходите са 49 - 50 процента от средните за ЕС, а българските емигранти са около милион за последните 15 години. За връщането на мигрантите обратно съществен фактор е заплатата, но също така важни са разполагаемият доход, данъците, битовият комфорт и съпътстващи фактори на околната среда като инфраструктура, сигурност, чистота на въздуха и социални придобивки. Това е комплекс от фактори, който зависи от държавата и от местните власти, каза още Горанов.
07:50 | 11.09.22 г.