През 2030 година България е държава с висок жизнен стандарт и конкурентоспособна, нисковъглеродна икономика. Страната разработва и внедрява иновации във всеки сектор на икономиката, адаптирайки се към променящия се свят чрез своето високообразовано, креативно, солидарно и здраво общество. Това е визията за развитието на страната, анонсирана в проект на Националната програма за развитие България 2030. Проектът е публикуван на Портала за обществени консултации към Министерския съвет.
Тази програма е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, детерминиращ визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения, посочва се в проекта.
Документът определя три стратегически цели, за чието изпълнение групира правителствените намерения в пет области (оси) на развитие и издига 13 национални приоритета. Ангажиментът за разработване на национален стратегически документ за развитие на страната в средно- и дългосрочен период е залегнал в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г., приета с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 г.
Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски подем и Намаляване на неравенствата.
Първата основна цел на правителството за периода до 2030 г. е технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и наваксване на изоставането в цифровизацията й. Въвеждането на модерни технологии в сектори като здравеопазване, образование и социални грижи ще осигури повече и по-висококачествени услуги за обществото, пише в проекта.
Като цяло, текущата демографска картина в страната и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план показват, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването на предпоставки за такъв растеж. Ето защо основна стратегическа цел на правителството е смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива, посочват авторите на документа.
Въпреки наблюдавания процес на плавна реална конвергенция след присъединяването на България към ЕС и постигнатия значителен напредък в подобряването на стандарта на живот на населението, реализираният икономически растеж не е достатъчно приобщаващ, за да способства намаляването на социалните неравенства, пише още в документа.
Относителният дял на лицата, изложени на риск от бедност, е сред най-високите в ЕС. Неравенството в доходите продължава да се увеличава, при ограничено въздействие на социалните трансфери върху намаляването на бедността и неравенството. Същевременно се задълбочават регионалните диспропорции в развитието във всички социално-икономически сфери и области на политиката, се отбелязва в проекта.
Основна цел на политиката за периода до 2030 г. е постигане на по-включващ и по-устойчив растеж, при намаляване на социалните и териториални неравенства и способстване на споделен просперитет, е намерението на правителството.
Делът на преждевременно напусналите образование и обучение трябва да падне от 12 на сто сега на 7 на сто при средно ниво в ЕС от 10,6 на сто към момента. Възобновяема енергия в брутното крайно енергийно потребление трябва да се вдигне от 18,7 на сто /към 2017 г./ до 27 на сто през 2030 година. Продължителност на живота в добро здраве в България според данни на Евростат за 2017 година е 66.2 години за жените и 62.9 години за мъжете. Целта на програмата е да се достигнат нива 67.5 години за жените и 64.0 години за мъжете.