Проблемът с фалшивите болнични остава в задънена улица

Въпросът с т.нар. фалшиви болнични няма да получи никакво решение въпреки натиска от страна на работодатели. Това стана ясно от проведената кръгла маса на тема „Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото  феномен“, организирана от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Проблемът с нарастващия брой фалшиви болнични листове и злоупотребите с тях, който отдавна е идентифициран от институциите и дълги години не намира решение, събра на дискусия представители на работодателите и държавата в отсъствието на синдикати и общопрактикуващи лекари. Темата беше поставена на масата отново от Асоциацията на индустриалния капитал, този път с обновено предложение - първите три дни от болничния да не се изплащат от никого - нито от работодателя, нито от НОИ, а от четвъртия ден да се изплащат от НОИ по досегашния ред. Предложението не срещна подкрепа на практика от никого – нито от законодателната, нито от изпълнителната власт, дори от други бизнес организации.

Председателят на АИКБ Васил Велев аргументира предложенията си, позовавайки се на данни от Националния осигурителен институт и Националния статистически институт. Според тази статистика над 2,7 милиона са изплатените болнични листове през 2018 г., докато наетите лица са 2,2 милиона. Според него проблемът с т. нар. фалшиви болнични листове възниква от промяната в Кодекса за социално подпомагане от 1 януари 2013 г., когато се задължава осигурителят да заплаща първите три дни от болничния на осигуреното лице за временна неработоспособност. Велев посочи, че преди да се приеме тази мярка, през 2012 г. изплатените болнични са били над 1,3 милиона. Изплатените от НОИ болнични са нараснали близо три пъти от 2012 г. насам - от 193 милиона през 2012 година до 549 милиона през 2018 г. Статистиката показвала, че средно по 10 дни служител отсъства по болест, каза Велев. 

За него това е проблем, който трябва да се реши с промяна в законодателството, така че да не е толкова лесно и атрактивно издаването на болничен лист. 

Васил Велев посочи, че от всички 28 страни в ЕС само в 9 няма период на отлагане за изплащане на болнични, освен това имало и по-малък процент на компенсация, а пък у нас няма и облагане на обезщетенията. Велев коментира, че тези обстоятелства правят много икономически привлекателно ползването на болничен. По думите му икономическите последствия се свеждат до минус 150 млн. лева годишно като разход на НОИ за този вид обезщетения, както и неизработени 1 млрд. лева брутен вътрешен продукт, ако приемем, че всеки четвърти болничен лист е фалшив.

Социалният министър Бисер Петков, който участва в дискусията до нейния край, заяви, че трябва да се оцени мащабът на проблема и да се търси пропорционално решение. Според него, когато се цитира статистика за фалшиви болнични листове, е коректно тя да се базира на брой осигурени лица, а не на брой заети, както изчисляват от АИКБ. Следва и да се вземат предвид болничните от държавния сектор наред с частния.

Бисер Петков коментира, че предложението на АИКБ за т. нар. изчаквателен период от три дни е прекомерно непропорционално на проблема и социално неприемливо. Министърът отбеляза също, че за последните девет месеца няма осезаем ръст на болничните листове.

Министърът направи две предложения за промяна на статуквото. Първото предвижда да се съкрати периодът, за който личните лекари могат да издават непрекъснат болничен - до 14 дни в момента, както и съкращаване на общата продължителност болничен, който може да се издава от личен лекар годишно. В момента той е 40 дни, като министърът предлага да се съкрати до 15 дни. Възможно е и да се обсъди преразпределението на дните, в които плащат работодателите и Държавното обществено осигуряване, допълни Петков и призова за общоприемливо решение за всички страни, така че да се ограничи ползването на т. нар. фалшиви болнични.

Преувеличено и претенциозно е да се говори за злоупотреби с болнични листове, защото такива се доказват в съда, коментира Хасан Адемов в качеството си на експерт. Той обърна внимание, че предложението на АИКБ би струвало по 200 млн. лева годишно на държавното обществено осигуряване. Според него, когато се търсят нови решения за изплащането на болничните, следва да се потърси връзка с факта, че България е на първо място в ЕС по обща смъртност. Българското население боледува и респективно ползва обезщетение за общо заболяване, напомни той, отчитайки този показател.

Не е вярно, че работодателите нямат инструменти да контролират издаването на болничен лист, каза още Адемов и припомни, че в Закона за здравето се казва, че работодателят контролира чрез проверки. Той отбеляза, че е трудно да се докаже дали даден болничен е фалшив, тъй като винаги болничните са съпроводени с редица обективни критерии с коректни изследвания.

Адемов предложи за дискусия вариантът за първите три дни болничен да се изплаща различна договорена сума между социалните партньори, но не повече от 15 дни например в рамките на година. Втори вариант е работещият в момента в Швейцария – да се изолира лекарят и първите три дни да се дават само с разрешение на работодателя, но при пълно заплащане на заплатата без орязване в какъвто и да било процент.

Във всички случаи задължително темата трябва да се дискутира в националния съвет за тристранно сътрудничество, каза Петър Кънев, председател на икономическата комисия в НС. Той смята, че предложението на АИКБ е един вид връщане назад и предлага работна група между работодатели и синдикати да обсъди възможностите за промяна. Но европейска практика при болничните няма, всяка държава е възприела собствен модел. Ако се мине на вариант Държавното обществено осигуряване (ДОО) да изплаща първите три дни, няма да има никакъв ефект, защото това ще натовари държавния бъджет, а в крайна сметка за работника няма значение кой ще изплаща обезщетението, отбеляза Кънев.

Управителят на НОИ Ивайло Иванов категорично заяви, че не приема вариант, при който ДОО да изплаща първите три дни от болничния. Според него трябва да се засили повече контролът по издаването на болничните листове.

Липсва пълна интегрирана информация включително по квалификация на болестите на всяко лице, за да се търси нов подход, каза Димитър Бранков от БСК. Той обърна внимание, че проблемът с т.нар. фалшиви болнични листове има много измерения и следва да се има предвид, че голямата част от болнични листове се издават в медицинските центрове и болниците, а от личните лекари идват само 20% от тях. Бранков отбеляза и че право на обезщетение следва да имат само лица с платени осигурителни вноски, тъй като в момента се разрастват измамите с фалшив осигурителен стаж.