Медиите обявиха, че 157 души заведоха колективен иск от срещу Националната агенция за приходите за изтичането на лични данни. Но това не е колективен иск, а са съединени индивидуални искове, смята Станиела Тодорова, управляващ сътрудник в дружество „Владимиров Кискинов", която изказа мнение в коментарната рубрика Check-box, в предаването "В Развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.
“След случката с изтеклите данни се появи информация, че гражданите трябва да си търсят правата посредством колективни искове. Моето становище е, че успеваемостта на такива искове е много спорна. В закона няма изрично предвиден колективен иск като такъв, коментира тя нашумелия случай с НАП. – Грешното тълкуване е, че колективният иск ще обезщети правата на гражданите и ще го направи индивидуално."
Станиела Тодорова посочи, че според информацията в медиите, искът е за неимуществени вреди, защото до момента няма доказани имуществени такива. Според нея „в тези случаи се определя по справедливост, а и няма ясни критерии да се определи кой колко се е притеснявал”. По думите ѝ изходът от това дело е много спорен. Спорен е и моментът с установяване на нарушението.
"Измененията в Закона за защита на потребителите бяха предложени във връзка с въвеждане на регулациите на два европейски регламента.Тук има два основни момента – единият е целта на ЕС да координира администрациите на всички държави членки, за да създаде обща регулация за защита на всички европейски граждани. Другият е да бъдат защитени потребителите, ако се намират в друга държава на ЕС, ако правата им са засегнати там", коментира наближаващите промени в нормативната база Станиела Тодорова.
Тя е категорична, че много нарушения се извършват в онлайн среда, където е трудно потребителят да защити своите права.
"Затова и този проектозакон предизвика остра реакция от онлайн търговци и доставчици на услуги на информационното общество, защото въвежда много повече задължения за тях, коментира юристът. – Разрастват се компетентните органи, на тях се възлага и да извършват разследвания и да налагат мерки при нарушения. Тук е моментът, който е много спорен – мерките се изразяват в премахване на съдържание или ограничаване на достъп до онлайн платформи при съмнение за някакъв вид нарушение. Компетентните органи могат да изискват разкриване на интелектуална собственост и търговска тайна – неща, които са малко притеснителни за търговците. Компетентните органи ще имат право да изискват от хостинг-провайдърите да снемат съдържание. Могат да поискат и заличаване на регистрирани домейни."
Станиела Тодорова смята, че доставчиците на информационни услуги могат да носят отговорност за съдържание, което не следят".
“Наблюдават се резултатите от цялата „антиваксърска“ кампания. Това е тема, която много лесно манипулира аудиторията, и се разпространява много информация, която е недоказана и непроверена. Именно срещу това е политиката и действието на ЕС – ограничение на разпространението на подобна информация, убедена е тя.
Повече от разговора в студиото вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
01:05 | 10.09.22 г.