Таванът на заплатите в държавната администрация е пречка да се привлекат в министерствата достатъчно квалифицирани специалисти по киберсигурност. Това каза министър-председателят Бойко Борисов на форум-дискусия на тема "Взаимодействието между публичната и частната сигурност: Стратегическата роля на публично-частното партньорство за противодействие на киберзаплахи", предава БТА.
Борисов посочи, че в IT сферата разликата между заплащането в държавния и частния сектор е огромна. Според него причината е, че в държавната администрация има таван на заплатите. Той посочи, че държавата плаща около 1500 лв. на IT специалист, докато в частния сектор те получават над 10 000 лв. Затова в тази сфера само човек с голяма кауза идва да работи в държавния сектор.
Премиерът каза, че се обмисля възможността да се променят правилата, за да може в дружеството за електронно управление поне 10-15 специалисти да получават по-високи заплати, които да обслужват всички министерства.
Бойко Борисов призова и за гражданска нетърпимост към хакерите. "Така както мразим крадците, мразим убийците, така трябва да мразим и хакерите", добави той. Затова гражданите също могат да съдействат на държавата. Според него хакерите винаги ще са с крачка напред. Затова в днешната ситуация държавата трябва да работи с всички - граждански организации, стопански инициативи и други. Освен това колкото повече услуги стават електронни, толкова по-трудна става тяхна защита, допълни премиерът.
„Правим всичко възможно да ъпдейтваме системите си така, че да ползваме най-съвременните софтуерни продукти и хардуер“, каза пред журналисти министърът на вътрешните работи Младен Маринов, който също присъства на откриването на форума.
„Ниските заплати са изключителен проблем специално за наемане на хора, които да работят в тази сфера. Но това не означава, че хората, които работят при нас, не могат да си намерят работа никъде“, каза министърът и добави, че само това, че те защитават една много силна кауза, ги кара да направят компромис със заплащането, но да работят в една престижна структура като ГДБОП. Според Маринов трябва да се помисли как да се диференцират заплатите и тези хора да получават адекватно заплащане, за да могат наистина да се борят за сигурността на киберпространството.
Попитан дали след удара срещу НАП са идентифицирали други опити за нерегламентирано проникване в държавни институции, организации, агенции Маринов потвърди, че такива опити има, като увери, че те са неуспешни благодарение на бърза намеса. По думите му има и по-висока чувствителност и бдителност на останалите институции след случая с НАП. Затова и от вътрешното ведомство получавали по-бързо сигнали, дори само при съмнения.
Младен Маринов коментира, че хакерството започва да се превръща в мода сред младежите, които искат да се доказват, че могат да пробият дадена система, но насочват усилията си в неправилна посока.
Началникът на специализирания отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП Явор Колев каза, че атаки има постоянно - не само към държавни институции, а и към бизнеса.
„Злонамерени хакери, тъй като ние гледаме романтично на хакерството - като на едни млади хора, които доказват своите способности. Аз ги гледам по друг начин - това са инструменти, оръжия на организираната престъпност, на терористични организации, на тоталитарни държави, които целят от една страна дестабилизация на държавата, от друга - представителите на организираната престъпност - придобиване на неправомерни печалби. Терористичните организации преследват свои политически цели и хакерите са техен основен инструмент и оръжие в момента, и срещу тях трябва да се води една много сериозна борба. За съжаление в НК тези престъпления са отразени с много ниски наказания, които нямат необходимата възпираща роля“, коментира Колев. Според него публично-частното партньорство и взаимодействието между институциите е основно за резултатна борба с киберпрестъпността и за киберсигурност.
Необходимо е добро международно сътрудничество, както и унифициране на законодателството, насочено към противодействие на киберпрестъпността в световен мащаб, посочи Колев.
Имаме необходимост от повишаване на капацитета, имаме изключително добро взаимодействие с държавите от ЕС, САЩ, агент на ФБР работи в нашите структури по противодействие на киберпрестъпността. Днес от Европол пристига експерт, който ще обучава колегите за анализ и изследване на компютърни вируси. Тази седмица имаме няколко обучения - петима отиват в Академията на ФБР в Будапеща, шестима ще се обучават тук, други заминават в други институции в Европа и в САЩ, посочи още Явор Колев.
"Темата кибертероризъм е особено болезнена след атаката срещу НАП. Това ни показва, че компютърната информация се предлага на пазара на цени, които не сме предполагали", каза главният прокурор Сотир Цацаров на форума. Тези атаки може да се използват за създаване на паника и за политически цели от лица, които не могат да постигнат това на изборите. А освен това и за изнудване на търговски компании, каза Цацаров и допълни, че ни трябва бърза и добре обмислена промяна на закона. Според него е добре да се преосмисли защитата на компютърната мрежа на държавата.
Цацаров очерта три важни стъпки, по които трябва да се работи - ново дефиниране на компютърните престъпления и привеждане на текстовете в Наказателния кодекс в крак с времето, нови състави на престъпления, които да криминализират кражбата на търговска информация. Към всичко това, според него, са нужни и по-високи наказания.
Заместникът на Цацаров - Иван Гешев, смята, че случат "НАП" води до извод, че държавата е подценявала проблема с киберсигурността. Ако преди време банка е атакувана по 3-4 пъти на ден, то сега тези кибератаки са по няколко хиляди на ден. Това представлява сериозна опасност за държавата, каза Гешев.
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че киберрекетът, кибертероризмът, кражбата на търговски тайни и шпионажът трябва да бъдат рядко явление и да има тежки последствия за извършителите. Бизнесът и обществените организации са подложени постоянно на такъв рекет, който идва и от чужбина. И даде за пример, че преди 20 години е работено срещу опит за кражба на ноу-хау.
Вицепремиерът Марияна Николова заяви, че в началото на октомври ще има голяма експертна среща по темата, от която ще се излезе с конкретни предложения. Едно от тях ще е за по-тежки наказания.
Финансовият министър Владислав Горанов* обяви, че финансирането на дейностите към звеното за киберсигурност ще бъде от държавния бюджет. Горанов уточни, че има два сценария за действия за подобряване на киберсигурността и електронното управление. Единият е свързан с осигуряването на по-високи заплати за IT специалистите в държавния сектор и другият вариант - да се възложи на "Информационно обслужване" да поддържа големите държавни системи, допълва БНТ.
Тече дебат в българския парламент възлагането на "Информационно обслужване" да поддържа критичните инфраструктури и големите системи. Той да се превърне в екслегия - интегратор на големите държавни системи. Като по този начин се гарантира, че има, по подобие на модела в Австрия, Германия, една голяма държавна компания, която носи отговорност не само за изборите в случая, както предстои и както последните години е традиция, но и по отношение на поддръжката на критичните инфраструктури.
* Допълнена към 17. 00 ч.
17:21 | 13.09.22 г.