Бизнесът се обяви против новите промени в Закона за електронното управление, приети на първо четене в парламента миналата седмица.
В отворено писмо до депутатите от Българска стопанска камара (БСК) настояват при окончателното гласуване на законопроекта да бъдат взети предвид някои факти и настоящият текст да бъде преработен между двете четения.
По-конкретно става дума за предвидените в § 13 и § 43 промени, които на практика не са мотивирани от вносителя.
„С § 13 на Законопроекта се предлага заличаване на Раздел II на Закона за електронното управление /обн. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.94 от 13 Ноември 2018г./, който урежда статута на държавно предприятие, което не е търговско дружество, на което беше възложено да подпомага Държавната агенция за електронно управление и администрациите при изпълнение на функции и задължения, произтичащи от Закона за електронното управление. Независимо, че текстовете са в сила от 01.07.2016 г., на практика не ни е известно държавното предприятие "Единен системен оператор" да функционира. От мотивите към Законопроекта става ясно, че промяната е продиктувана от необходимостта от максимално съобразяване с „препоръките на ОИСР във връзка с дейността на Държавно предприятие „Единен системен оператор“, което е невъзможно при широко разширяване на правомощията на предприятието“, без да се посочва от какво естество са препоръките и по какъв начин те биха били изпълнени от едно частно търговско дружество, каквото е „Информационно обслужване“ АД. С оглед на прецизност, следва да се отбележи и че чл. 7р, уреждащ задължението на Държавно предприятие „Единен системен оператор" за публикуване на информация, не се отменя с предложените промени в Закона за електронното управление“, пише в писмото на БСК.
В законопроекта се предлага определение на понятието „системна интеграция“ чрез създаване на нов чл. 7с, съгласно който: „Дейностите по системна интеграция включват изграждане, поддържане, развитие и наблюдение на работоспособността на информационните системи, използвани от административните органи“. С § 43, ал. 1 на ЗИД ЗЕУ „Системната интеграция по раздел IV“ се възлага на „Информационно обслужване“ АД“, като съгласно ал. 2 „в срок до 2 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет определя административните органи, които при изпълнението на своите функции, свързани с дейности по системна интеграция, възлагат изпълнението на тези дейности“.
„Категорично възразяваме срещу подхода, с който частно търговско дружество поименно се посочва в закон. Подобен подход противоречи на принципите на свободна стопанска инициатива, ограничава в необоснована степен конкуренцията, създава предпоставки за злоупотреба с монополно положение и противоречи на законодателството в областта на обществените поръчки и държавните помощи“, пишат от БСК.
Според камарата смущение буди и фактът, че редът за възлагане на дейностите по изграждане, поддържане и развитие на информационните системи на неопределяем кръг от възложители не е посочен. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 5 на Закона за обществените поръчки публичните възложители не прилагат закона при обществени поръчки, които се възлагат на юридическо лице, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) възложителят да упражнява върху юридическото лице контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена;
б) повече от 80 на сто от дейността на юридическото лице да е формирана от изпълнението на дейности, възложени от възложителя или негови обособени структури или от други юридически лица, контролирани от възложителя;
в) в юридическото лице - изпълнител, да няма пряко частно капиталово участие, с изключение на такова, което не е свързано с контролни или блокиращи правомощия и не оказва решаващо влияние върху дейността на юридическото лице.
„Нашето виждане е, че „Информационно обслужване“ АД не отговаря на тези законови изисквания. Независимо че 95,50% от собствеността се притежава от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, дружеството участва в процедури за възлагане на обществени поръчки при равни условия с всички други стопански субекти, опериращи в сектора. С предлаганата промяна, на същото се предоставя монопол върху дейността, включена в обхвата на системната интеграция, тогава когато се финансира с публичен възложител. В съвременните динамично развиващи се условия на цифровизация, е неясно как един изпълнител би бил в състояние да извършва самостоятелно дейностите по системна интеграция, така, както са описани в Законопроекта. Същевременно, не съществува процедура, уреждаща реда, по който „Информационно обслужване“ АД да превъзлага част от дейността на подизпълнители. Подобна правна конструкция създава законови предпоставки за заобикаляне на правилата за възлагане на обществени поръчки, като поставя и въпросът доколко биха били прилагани правилата на ефективност и ефикасност при разходване на публични средства“, става ясно още от писмото.
Бизнесът настоява предлаганите с § 13 и § 43 промени да не бъдат подкрепени.