ГЕРБ връща тоталитарната вечна държавна тайна В. Сега
Безконтролна секретност на управлението, утрояването на сроковете за защита на държавната и служебна тайна, унищожаване на ключови документи по решение на вътрешния министър и шефове на службите. Такива промени в Закона за защита на класифицираната информация прокарва правителството с оправданието, че усъвършенства нормативната уредба. Проектът, разработен с помощта на ДАНС, е пуснат за обсъждане в разгара на лятото. Срокът за становища по него изтече на 22 август. Очаква се да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание, веднага след като депутатите приключат с ваканцията си. С предложенията се развързват ръцете на службите и МВР, както и на цялата администрация на изпълнителната власт, да засекретяват информация извън определените от закона срокове, предупреждават от "Програма достъп до информация" (ПДИ), които са пратили и официално становище по законопроекта. Така например, информация с гриф "строго секретно", която има 30-годишна защита, ще може да бъде презасекретена още два пъти, т.е. до 90 години.
Белгия спря автоматичния обмен на данни с България заради теча в НАП В. Сега
Безпрецедентният теч на данни от НАП, който засегна над 6 млн. български граждани, е ударил и много белгийци, които живеят и работят в България, пише вестник Le Soir, който е получил потвърждение от финансовото министерство на Белгия. Поради тази причина Брюксел е спрял всякакъв автоматичен обмен на данъчна информация със София до следващо разпореждане, съобщи економикс.бг. Вестникът цитира българския вицепремиер Томислав Дончев, който в разгара на скандала, няколко дни след оповестяването на теча в средата на юли, заяви, че България харчи твърде малко (по-малко от три милиона годишно) за сигурността на информационните инструменти на държавата. От НАП също потвърдиха, че системите им, въпреки че през последните няколко години се въвеждат интензивно електронни услуги, не са били подлагани на „пенетрейшън тест“, т.е. не са били тествани превантивно дали могат да бъдат пробити.
Медът скача тройно от кошера до магазина В. Монитор
Тройно скачат цените на пчелния мед от кошера до магазина, научи „Монитор“. Румен Балински от Обединения български пчеларски съюз обясни, че за обикновения мед в момента изкупната цена е 3,80 - 4,00 лв. за килограм, а за биологичния - около 4,50 лв. По думите му нормалните нива са съответно поне 5,50 лв. и 6,00 лв. Според браншовика подобно положение на нещата е пагубно за стопаните, отглеждащи пчели за поминък и добиващи мед, а не за да изкарват допълнително пари над основните си доходи. По думите му поне една десета от хората с кошери си изкарват прехраната с пчеларство. „В момента добивите са малко по-ниски от миналогодишните и тези цени са убийствени за пчеларите. Някои от колегите по морето и в най-големите градове са по-добре, защото са затворили цикъла и си продават меда директно на дребно по пазарите“, поясни Балински и добави, че така те не зависят от прекупвачите.
Нов стимул зажп превозвачите В. Труд
Нова методика на транспортното министерство ще стимулира превозвачите да използват по-ефективно железопътната мрежа у нас. С нормативния документ, публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg, се изпълняват изискванията на европейската директива за създаване на единно европейско пространство. С документа се намаляват таксите за преминаване по родната железопътна мрежа. С 30 на сто по-евтино ще струва влаккилометърът за товарните влакове. Това всъщност е заявеното от бизнеса разстояние, което трябва да измине превозното средство. В момента при товарните превози се плаща от 90 до 99 стотинки за влаккилометър, а при смесените композиции – между 63 и 69 стотинки. Също с 30% се намалява и таксата, която се плаща за брутотонкилометър.
Над 70% от бизнеса с печалба за 2018-а В. 24 часа
В IT и имотите финансовият резултат скочил почти двойно Над 70% от фирмите в България са приключили 2018 г. с положителен финансов резултат. Но само в 12 сектора печалбата се е увеличила спрямо предната година, като в информационните технологии и в операциите с недвижими имоти ръстът е значителен, показват предварителните данни на НСИ за 2018 г., публикувани в петък. Те се вземат от финансовите отчети на 413 162 нефинансови предприятия, т.е. всички без банките, застрахователите, фондовете и фирмите за бързи кредити, като в тези предприятия се трудят 2,2 млн. заети. Най-голям относителен дял на фирмите, които завършват м.г. със загуба, е в строителството, но все пак там компаниите, отчели печалба, са един и половина пъти повече от тези със загуба. Освен това при 829 млн. лв. печалба на строителните фирми за 2017 г., което е двойно на отчетените през 2016-а 446 млн. лв., през 2018 г. браншът отчита 948 млн. лв. печалба.
18:17 | 11.09.22 г.