Вероятно ще имаме по-малко бедни през 2020 година, коментира по Нова телевизия бившият социален министър Иван Нейков. Според него е така от статистическа гледна точка, след като има ръст на заплатите. За последната година статистиката дава увеличение на средната работна заплата с 12%.
„При положение, че задържим този праг на бедността, това означава, че хората под него ще бъдат по-малко, отколкото са били по-рано”, коментира Нейков.
Миналата седмица в телевизионно интервю социалният министър Бисер Петков заяви, че работещите бедни в България са близо 800 хиляди души.
Според финансиста Владимир Каролев изчисленията на КНСБ, че всеки четвърти работещ е беден, са неверни, защото методиката на изчисление на синдиката е грешна. „Те го изчисляват неправилно. Според статистиката на Европейската статистическа служба през 2018 година работещите бедни във възрастовата група 18-64 години са 10,1% при 9,4% средно за ЕС. Ние сме малко повече, но не сме така, както казва КНСБ”, коментира Каролев.
Финансистът е категоричен, че реално бедните хора в България са много малко. Това са хора, които са на минимална пенсия и нямат семейства, които да ги подкрепят. Друга такава група са на хората с много ниска квалификация.
Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика също смята, че единствената валидна методика в изследванията за линията на бедност е тази на Евростат.
Според изчисленията на Николов реалният брой на работещите бедни в България е 10% от всички заети или около 307 000 души, каза той по bTV.
„Проблем е, че КНСБ не публикува никъде своята методика“, смята Николов и отбелязва, че в изследването няма дефлатори или какви са ценовите разлики между София и провинцията. В България има две линии на бедност – едната е тази на НСИ, а другата е амдинистративно определена и основанията за нея са черна кутия, категоричен е Николов.
„Ако някой твърди, че работещият беден трябва да получава доход малко под или около прага на бедност, това е цинизъм”, контрира профсъюзният представител Мика Зайкова, която е категорична, че в своите изследвания Институтът към КНСБ използва именно методиката на Евростат.
„Методиката за определяне на бедност не е една”, отбеляза Зайкова и посочи, че линията за бедност е основа за социалните трансфери, но те не трябва да бъдат включвани в нейното изчисление.
Икономистите Юлиан Войнов и Георги Вулджев коментираха темата на макрониво по Bulgaria ON AIR.
„Проблемът е, че производството спада с 5,6% на годишна база. Това е най-големият спад от 2013 година насам. България се влияе от факторите, които движат световната икономика - търговската война между САЩ и Китай, пониженото потребление на Китай, което се отразява пък много върху икономиката на Германия, която е основен търговски партньор на страната ни", посочи Юлиан Войнов.
Икономистът Георги Вулджев пък допълни, че каквото и да направи държавата, в краткосрочен план би било изключително трудно да се повлияе на всички тези процеси. „Това е една глобална тенденция. Върви се към рецесия, особено в Европа, тъй като в редица ключови страни се наблюдава забавяне на индустриалното производство и все по-слаб износ", каза още той.