Преди малко повече от година България стартира формално пътя си към еврозоната, като с писмо от финансовия министър Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев заяви желанието си да влезе едновременно в т. нар. "чакалня" - механизма ERM II, и в банковия съюз. Еврогрупата в официално заявление потвърди тези цели, а най-различни отговорни лица, включително вицепрезидентът на Еврокомисията Валдис Домбовскис, посочиха като срок за това 2019 година.
Година по-късно нещата изглеждат доста по-различно. България изпълнява предписаните й мерки. Прегледът на активите на шест български банки, извършен от ЕЦБ, показа, че те отговарят на изискванията, като за две от тях - "Първа инвестиционна банка" (ПИБ) и "Инвестбанк" - бе констатиран недостиг на капитал при по-негативния сценарий в стрес теста (впрочем този негативен сценарий предвижда твърде невероятен развой на събитията, например повишаване на корпоративния данък в България от 10 до 30% в близките три години). Въпреки това за конкретни срокове за влизане в ERM II изобщо не се говори. Но пък все повече се прокрадва идеята страната първо да влезе в банковия съюз - тоест да предостави на ЕЦБ пълния контрол върху банковата си система, без да получава нищо в замяна. Ситуацията в самата еврозона изглежда доста по-различна в сравнение с миналата година, с видимо забавяне на няколко от основните икономики, растящи рискове във връзка с колосалния дълг на Италия, и потенциална рецесия. Как всички тези промени влияят на българските планове за приемане на еврото? Investor.bg зададе няколко въпроса в тази посока до Българската народна банка, и ето какви отговори получихме:
Прегледът на шестте банки, извършен от ЕЦБ, показа, че всички те отговарят на регулаторните изисквания. При две от тях обаче бе констатирана нужда от укрепване на капитала, за да покрият и негативния сценарий. Ще бъдат ли предприети надзорни мерки към тези банки, и кой ще ги наложи - БНБ или ЕЦБ?
- Както бе подчертано в прессъобщението на ЕЦБ от 26 юли 2019, прегледът на качеството на активите има по-скоро пруденциален, отколкото счетоводен характер, и осигурява моментна оценка на балансовата стойност на активите на банките на определена дата. БНБ ще предприеме последващи действия в строго съответствие с мандата на централната банка и съответната регулаторна рамка. Двете банки са в процес на изготвяне и съгласуване на капиталовите планове в рамките на изискванията на процедурата за тясно сътрудничество.
Още преди две години много водещи банкери, начело с председателя на АТБ, предупредиха, че при такъв преглед е твърде вероятно проверяващите да заложат на свръхконсервативен подход - просто за да се презастраховат, или по други причини. Имаше опасения, че може прекалено да се занижат оценките на активи като имоти или финансови инструменти без развит вторичен пазар в България (опитът на Словения от 2013 година показва рисковете от такъв подход). Доколко се оправдаха тези опасения?
- По дефиниция параметрите на стрес теста са силно консервативни, както по отношение на допусканията, на които е базиран утежненият макроикономически сценарий, така и по отношение на техническите допускания, особено по отношение на третирането на обезпеченията.
България преди година декларира, че иска едновременно да бъде приета в банковия съюз и в ERM II (чрез писмото на финансовия министър и управителя на БНБ до еврогрупата). По-късно и еврогрупата потвърди това едновременно влизане като цел на България. Доколко тази цел остава на дневен ред и какво трябва да бъде свършено още, за да се осъществи?
- Няма промяна по отношение на намерението за едновременно присъединяване към ERM II и Единния надзорен механизъм (ЕНМ).
Посоченият тогава срок - до юли 2019 - вече бе пропуснат, а няма обявен нов. Кога реалистично очаквате да се случи влизането в ERM II и банковия съюз? Какви фактори могат да го забавят?
- Едностранното и самостоятелно ангажиране с подобни срокове е извън компетенциите и правомощията на Българската народна банка. Присъединяването към ERM II и ЕНМ изисква изпълнение на условията, поставени от Еврогрупата, както и положителна оценка за тяхното изпълнение.
Какви рискове носи евентуално ново забавяне за ERM II за българската икономика?
- Предвид факта, че българският лев е фиксиран в продължение на повече от 22 години, забавянето на членството в ERM II не може да създаде директни финансови и макроикономически рискове за българската икономика.
Как оценявате развитието на еврозоната в последната година от гледна точка на българските амбиции за членство? Последните данни сочат намаляващ растеж и опасност от рецесия. ЕЦБ дава знаци, че ще продължи разхлабената си парична политика с още по-отрицателни лихви и нови покупки на държавен дълг. Същевременно се обсъждат още реформи в самата организация на еврозоната. Остават нерешени и проблемите в отделни големи страни като Италия. На този фон подходящ ли е моментът за влизане на България в ERM II?
- Присъединяването на българския лев към ERM II е стъпка, която ще позволи на България да изпълни съответния номинален маастрихтски критерий за поддържане на фиксиран валутен курс на лева към еврото в продължение минимум две години. Последващото присъединяване към еврозоната е ангажимент на България по Договора за присъединяване към ЕС и включването на лева в ERM II ще позволи изпълнението на тази стратегическа дългосрочна политическа цел.
14:13 | 14.09.22 г.