fallback

Отмяната на машинното гласуване мина на първо четене

Депутатите приеха предложения между първо и второ четене на Изборния кодекс да могат да се правят в максимално кратък срок от три дни

17:56 | 16.07.19 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Парламентът прие промените в Изборния кодекс на първо четене. „За“ промените гласуваха 122 депутати, „против“ – 96, а един народен представител се въздържа, с което те бяха приети.

Измененията са внесени от парламентарната група на ГЕРБ и са подписани от от ПГ „Обединени патриоти“. Текстовете предвиждат отмяна на машинното гласуване за местни и парламентарни избори, но този вид гласуване да остане за президентски и европейски вот.

Депутатите приеха още предложения между първо и второ четене на Изборния кодекс да могат да се правят в максимално кратък срок от три дни.

В хода на дебатите Георги Марков от ГЕРБ се обърна към опозицията с думите: „Вие сте обсебени от идеята за машинно гласуване и аз ви разбирам. Много пъти загубихте избори. От пленум на пленум, от конгрес на конгрес - и нито един път не си направихте равносметка за вашите грешки. Вие считате, че тези перманентни победи на ГЕРБ се дължат на манипулация на вота".

Депутатът коментира, че големият проблем на избирателното право са стабилните политически мнозинства. „Демокрацията е ротация", припомни Марков.

С перифраза започна изказването си Валери Симеонов от НФСБ. „Днес ще бъде още един загубен ден за българския парламент", каза той. Според него истинската цел на тези, които искат машинно гласуване, е провал на изборите.

Симеонов предупреди, че такъв провал ще предизвика тежка политическа криза. Той припомни, че зад въвеждането на машинното гласуване стоят реформаторите в качеството им на коалиционни партньори на ГЕРБ през 2015 г.

„Машинното гласуване бе наложено от партньорите на ГЕРБ - Реформаторският блок, и БСП тогава беше против", припомни Симеонов. Той каза още, че още тогава от НФСБ са били против въвеждането му.  Депутатът  упрекна управляващите, които въведоха частично машинното гласуване, в „чиста проба опит за популизъм".

По думите му истинският въпрос е не дали да има или няма машинно гласуване, а как ще се проведат тези избори, ще има ли членове на секционните комисии, тъй като по думите му хората масово се отказват. Симеонов бе категоричен, че за 100 лева няма и да дойдат.

Investor.bg  припомня, че това е второто отваряне на Изборния кодекс за тази година. През февруари депутатите на два пъти се занимаваха с промените в изборното законодателство. На 14 февруари те приеха изменения в Изборния кодекс, с които решиха хартиеното гласуване да бъде заменено с машинно на вота след местните избори през 2019 г. Предложеният текст предвиждаше още при европейския вот машинно гласуване да се проведе в най-малко 3 хиляди избирателни секции, а за общите избори за общински съветници и кметове  през тази година машинно гласуване да има в най-малко 6 хиляди избирателни секции.

На 26 юни на зеседание на Правната комисия след евровота председателят на ЦИК Стефка Стоева отчете, че увеличаването на броя на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до увеличаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този вид избори може да повлияе на резултата. Стоева отчете, че 58967 избиратели са гласували с машини, което е 7,59% от всички гласоподаватели. Тя уточни, че в секциите с машинно гласуване само 27,7% от избирателите са предпочели да гласуват с машина, а останалите са избрали хартиената бюлетина.

Председателят на ЦИК пресметна, че разходите спрямо броя на избирателите, гласували машинно струва около 59 лева, докато един глас с хартиена бюлетина е 0,77 лв.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:54 | 07.09.22 г.
fallback