Министерството на околната среда и водите (МОСВ) най-накрая написа Национална програма за контрол на замърсяването на въздуха с 10-годишен хоризонт (2020-2030 г.).
Програмата е разработена въз основа на сключеното споразумение със Световната банка, която консултира България по темата, и е във връзка с европейска директива от края на 2016 г. Подготовката на програмата се финансира със средства от оперативната програма „Околна среда“ 2014-2020 г.
България е държавата в Европейския съюз (ЕС) с най-високо ниво на замърсяване с фини прахови частици. Срещу страната ни се води и наказателна процедура в напреднала фаза заради липсата на мерки за намаляване на замърсяването.
Прави впечатление обаче признанието на изпълнителната власт, че капацитетът за създаване на модели за качеството на въздуха е „ограничен“. Това се отнася до липсата на количествено описание на очакваното подобрение на качеството на въздуха, отсъствието на прогноза за несъответстващите и съответстващите на изискванията райони за оценка и управление на качеството на въздуха, данни за максималното превишение на пределно допустимите норми, липсата на илюстрации и т.н.
Все пак от 2005 г. насам се отчита намаление на броя райони, в които се превишават нормите за чистотата на въздуха.
Цел на програмата
Основната цел на програмата е да се намали излъчването на вредни вещества във въздуха - фини прахови частици, серен диоксид, неметанови летливи органични съединения (НМЛОС), азотни оксиди, амоняк.
Единствено за серния диоксид е постигнато съответствие и се очаква то да се задържи за периода, обхванат от националната програма. За останалите замърсители, обаче, се изискват допълнителни мерки и политики, за да влязат в европейските норми.
Азотните оксиди, например, се очаква да намалеят с 53% спрямо 2005 г., която се приема за базова, докато ангажиментът на страната ни е за намаление с 58%. При НМЛОС числата са, съответно, 32% и 42%, а при амоняка – 9% и 12%.
При фините прахови частици несъответствието в очакваното намаление и поетите ангажименти е малко – само 1 процентен пункт (40 и 41%). Броят на дните, в които се отчита превишение на нормите, обаче, се увеличава.
Мерки по сектори
Основните мерки, насочени към битовото отопление и транспорта, с които трябва да се намали отделянето на фини прахови частици във въздуха, предвиждат: повторно включване към газоразпределителната мрежа, повторно включване към централно отопление, разширяване на мрежата на централното отопление в градовете, подпомагане за закупуване на нови отоплителни уреди, прилагане на изисквания за качеството на горивата, въвеждане на „зони с ниски емисии“ за транспорта в общините.
Предвиждат се и въвеждане на национални изисквания за качеството на въглищата, законодателни мерки за намаляване съдържанието на влага в дървата за отопление, въвеждане на изискванията за екопроектиране на локални отоплителни топлоизточници, модернизиране на автопарка чрез позволяване на „чист“ внос.
Що се отнася до селското стопанство, в програмата е заложено да се гарантира спазването на европейската директива относно защитата на водите от замърсяване с нитрати и прилагането на добри земеделски практики при торенето.
Втората мярка е свързана с управлението на животинските торове и прилагането на добри практики в областта с цел намаляване емисиите на амоняк, азотни оксиди и НМЛОС.