Банките масово не признават нотариално заверени пълномощни В. Сега
Повечето банки у нас не приемат нотариално заверени пълномощни и отказват да извършват финансови операции чрез оправомощените лица, показа проверка на в. "Сега" по сигнали на читатели. Банките признават единствено пълномощни, съставени по техен образец и подписани пред техен служител едновременно от титуляря и упълномощеното лице. Някои изискват и периодично подновяване на пълномощни, дори срокът им да не е изтекъл. Така частните финансови институции на практика не признават нотариусите и тяхната функция, възложена им със закон от държавата да удостоверяват истинността на документи, подписи и да прехвърлят имущества. В боравенето с пълномощни банките са наложили разнородни собствени правила, което обърква граждани и фирми в и без това сложното общуване с тях. В общите условия на някои от финансовите институции, като например Райфайзенбанк, е записано, че приемат подписа на титуляря да бъде заверен от нотариус само "по изключение", без да е ясно какво точно се има предвид. Други, като Пощенска банка, са по-благосклонни - признават пълномощно с нотариална заверка, но само ако тя е направена през последните 12 месеца. Има трезори като ОББ, които изискват клиентът предварително и писмено да ги извести, че от негово име ще се яви пълномощник и ако не го направи, отказват да го обслужат. Единични са трезорите като ДСК, които не поставят поспециални изисквания от това, което е допустимо по закон.
Владислав Горанов чака по-големи печалби на държавните фирми В. Сега
По-големи печалби на държавните дружества очаква финансовото министерство в следващите няколко години. Прогнозата е заложена в тригодишната бюджетна рамка, изготвена от министерството, показа справка на в. "Сега". Така за 2020 г. държавата планира да получи дивиденти от 71.5 млн. лв., а за 2022 г. са заложени с още близо 10 млн. лв. отгоре - до 80 млн. лв., показва документът. Допускането за ръст на печалбите е направено на база запазване на ставката за отчисления от печалбата от 50%. По традиция извън това задължение остават болниците и ВиК дружествата, на които се налага да изпълняват предварителни условия във водния сектор за усвояване на европари. Дали държавните предприятия ще успеят да формират по-големи печалби обаче е спорно. Причината е, че от години те регистрират ниски печалби, слаба възвръщаемост и задлъжнялост, особено ако става въпрос за най-големите сред тях - тези, работещи в енергийния сектор. Финансовото министерство прави прогноза и за минимален ръст на приходите от концесии. Така например за догодина са предвидени 142.9 млн. лв. от тази дейност. Година по-късно приходите ще нараснат минимално до 143.1 млн. лв., а през 2022 г. ще бъдат 146.9 млн. лв.
Стартира прием по новата мярка за инвестиции от лозаро-винарската програма В. Монитор
От 17 до 27 юни 2019 г. се отваря първият прием по новата мярка „Инвестиции в предприятия" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. Бюджетът по мярката за финансовите 2019 г. и 2020 г. е над 16,4 млн. лв. (16 624 300 лв.) годишно, съобщиха от ДФ „Земеделие“. Мярката „Инвестиции в предприятия“ има за цел да подобри общите резултати на винарските предприятията, адаптирането им към изискванията на пазара и да повиши тяхната конкурентоспособност. Общият бюджет на програмата за петгодишния й период на действие е близо 262 млн. лв. Бюджетът по мярката за финансовите 2019 г. и 2020 г. е над 16,4 млн. лв. (16 624 300 лв.) годишно. Мярката „Инвестиции в предприятия“ има за цел да подобри общите резултати на винарските предприятията, адаптирането им към изискванията на пазара и да повиши тяхната конкурентоспособност. С оглед постигането на тази цел са предвидени дейности, насочени към изпълнението на инвестиции за подобряване на материални и нематериални активи.
Токът за индустрията в Швеция по-евтин от нашия В. Труд
Индустрията в Швеция и Финландия плаща по-ниска цена за електроенергия от българската. Това показва доклад на Европейската комисия за последното тримесечие на 2018 г. У нас промишленият ток струва 82,66 евро за мегаватчас, докато в Швеция и Финландия съответно 77,32 и 72,56 евро за мегаватчас. По-евтина от нашата е и електроенергията в Румъния – 81,66 евро за мегаватчас. Не така обаче стои ситуацията при тока за домакинствата. Българите плащат най-ниската цена – 99,88 евро за мегаватчас в ЕС. След нас се нарежда Унгария с цена от 112,30 евро за мегаватчас и Румъния – 131 евро за мегаватчас. Белгия и Дания имат най-високите средни цени на електроенергията за домакинствата с максимум 330 евро за MWh за Дания. Цените на електроенергията у нас са се повишили през третото тримесечия на 2018 г., показва докладът. Базовата цена в България е била средно 52 евро за MWh през четвъртото тримесечие на 2018 г., което е ръст спрямо същия период на 2017 г., когато е била 41 евро за MWh.
Нова маркировка по пътищата за 63 млн. лева В. 24 часа
Нова маркировка ще се полага по републиканските пътища за 63 млн. лв. Това става ясно от обществена поръчка, обявена от Агенция “Пътна инфраструктура”. Тя е обявена за всички шест района на страната - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. Според заданието изпълнителят ще може да използва акрилатна боя, студен спрей пластик; спрей термопластик. Ще се прави и найскъпата маркировка - т.нар. шумна, която се изработва от структурен пластик. Изпълнителят ще е задължен да отстранява стари пътни маркировки, да доставя и монтира постоянни светлоотразителни пътни кабари. Според договора ще е необходимо да извършва лабораторни изследвания и изпитвания, както и да отстранява проявени дефекти през експлоатационните срокове.
08:43 | 27.08.22 г.