Започването на консултации днес, за мен, е доста прибързан процес. Това коментира главният прокурор Сотир Цацаров след срещата си с президента Румен Радев във връзка с предстоящия избор на нов главен прокурор на България. Той поясни, че е споделил тази своя позиция на президента, предаде БТА.
Пред държавния глава Цацаров е подчертал, че е важно тези консултации да покажат волята на президента за стриктното спазване на Конституцията и закона, както и "да не се превръщат в процес, който може да бъде тълкуван, като опит за влияние върху първата част от процедурата, свързана с номинация на кандидатури и избор, по която той няма никакви правомощия по Конституция".
По думите на Цацаров, според закона процедурата за избор на нов главен прокурор най-рано може да бъде открита на 10 юли, а най-късно на 10 септември тази година. Гласуването било възможно да се състои в края на октомври, началото на ноември.
Цацаров е на мнение, че за промените в правомощията на главния прокурор и статута на шефовете на ВКС и ВАС, трябва да бъдат изпълнени препоръките на ЕК. По думите му няма място вече за институционален инат и доводи, ако това е цената за излизане от Механизма за проверка, тя трябвало да бъде платена. "А и тя трябва да бъде платена, за да се създаде някакъв механизъм, и то съвсем действен, на контрол", посочи главният прокурор.
Той съобщи още, че до три седмици Министерството на правосъдието ще внесе законопроект в парламента за промени в Закона за съдебната власт, отнасящи се към контрола и разследването на главния прокурор и шефовете на ВАС и ВКС. Той каза, че правосъдният министър Данаил Кирилов "ще изненада доста хората с много изменения или много предложения, които никой не е очаквал от него".
Главният прокурор съобщи, че следващата седмица ще постави на прокурорска колегия въпроса за начална дата на започване на процедура за избор на нов главен прокурор, а колегията ще представи предложението си на пленума на ВСС.
Отчет за дейността за миналата година
Днес главният прокурор внесе във Висшия съдебен съвет Доклад за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2018 г.
В него той отчете, че прокурорите в страната са работили общо по близо 276 хиляди преписки и над 213 хиляди досъдебни производства. Те са участвали в близо 156 хиляди съдебни заседания по наказателни, административни и граждански дела.
От доклада се вижда, че административните отдели в прокуратурите са работили по 12 хиляди преписки, а до компетентните ведомства и контролно-административни органи са изпратени 561 предложения за отстраняване на констатирани нарушения и предприемане на мерки.
В прокуратурата са категорични, че се запазва трайно висок делът на решените преписки, спрямо наблюдаваните – 95,6%. С образуване на досъдебни производства са решени общо 45746 преписки, а с отказ да се образува – над 122 хиляди.
Остава в сила изводът от предходни доклади, че прокуратурата е ангажирана в значителен брой случаи с въпроси извън нейната компетентност – гражданскоправни спорове, битови и междуличностни проблеми, административни нарушения.
Прокурорите са се самосезирали в 1248 случая, като по 110 от тях са образували досъдебни производства.
Констатира се спад на наблюдаваните преписки, започнали по сигнали на контролни органи. През миналата година те са 2499, докато през 2017 г. са 3061, а през 2016 г. – 2062), като образуваните по тях дела съставляват едва 1,7% (2% през 2017 и 1,1% през 2016 г.) от всички образувани досъдебни производства.
По-малко преписки по сигнали на финансовия контрол
Друг извод на прокуратурата е, че е нисък делът на образуваните преписки по сигнали на Дирекцията за национален строителен контрол, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция. Няма образувани преписки по сигнали на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Новообразуваните досъдебни производства, разследвани по общия ред, са 85409, от тях от разследващи полицаи – 82699. От следователи са разследвани 2295. Разследващите митнически инспектори са работили по 337 новообразувани дела, военните разследващи полицаи в МО – по 175, а прокурорите са разследвали 80 новообразувани производства.
Наблюдаваните бързи производства през миналата година са 20810, докато през 2017 г. са 19766 и 16236 през 2016 г. За тригодишния период се отчита значителен ръст – с 5,3% спрямо 2017 г. и с 28,2% спрямо 2016 г., което е обусловено и от промените в НПК, в сила от 5 ноември 2017 г., когато незабавното производство отпада като диференцирана форма на досъдебното производство и такава остава единствено бързото производство.
Новообразуваните бързи производства съставляват 19,3% (17,3% – 2017 г. и 13,8% през 2016 г.) от всички новообразувани досъдебни производства.
В доклада пише, че прилагането на ускорената форма на разследване осигурява бързина в наказателното правораздаване, което е от значение и за генералната превенция. Резултатите сочат добро взаимодействие между прокуратурата и полицията.
Запазва се висок делът на приключените в законовите срокове разследвания – 99,63% (97,79% през 2017 г. и 99,97% през 2016 г.).