Близо 21% от българите или приблизително 1,5 млн. души са живели през 2018 г. в материални лишения, показват данни от анализ на Евростат за стандарта на живот в ЕС и за възможностите на европейците да плащат безпроблемно сметките си, цитирани от БТА.
Средният показател за гражданите на ЕС, които са били в материални лишения през миналата година е бил 6,2%, отчита европейската статистика или приблизително 3 пъти по-нисък показател в сравнение с данните у нас.
Все пак страната ни е номер 1 сред 28-те членки, като е регистрирала най-голям процент намаление на жители, които са живели в материални лишения в рамките на две календарни години - от 30% през 2017 г. - до 21 на сто през миналата година, тоест само за една година около 10 на сто от българите са повишили стандарта си на живот.
За сравнение само преди 8 години около 45 на сто от сънародниците ни са били в състояние на тежки материални лишения - през 2010 г. процентът на българите в материални лишения е бил 45,7 на сто, като през всяка от следващите години е намалявал, за да се стигне до почти два пъти по-нисък дял на българи, които не могат да си позволят да плащат неотложни сметки.
Най-висок дял на хора, които са били изложени на материални лишения у нас е регистриран сред възрастното население над 65 години - близо 50%, както и сред децата до 16-годишна възраст – 38%, отчита още Евростат.
Според данни на НСИ за миналата година най-голямо перо в разходите на българина са били плащанията за храна - близо 30%. Втори по големина разход са били плащанията за жилищни нужди – 18%, трети - за социални осигуровки и данъци – 13% и т.н. Най-малко разходи българинът е отделял за свободно време и отдих, както и за облекла и обувки - средно по 4 на сто, сочат данните на НСИ.
От друга гледна точка най-висок дял от доходите на българите се формират от заплати - близо 55 на сто. На второ място българинът разчита на доходи от пенсия - близо 28 на сто и на трето - от самостоятелна заетост - около 7 на сто.
През 2018 г. 6,2% от населението, или около 31 милиона души в ЕС, са били в ситуация на тежки материални лишения, тоест да не могат да си позволят да плащат безпроблемно сметките си за необходими или желани неща от живота си.
Най-ниски нива на тежки материални лишения през миналата година са били регистрирани в Швеция – 1%, Люксембург – 1,2% и Холандия – 2,4%.
За разлика от тях, както вече бе споменато по-горе, България е страната с най-висок дял на жители с тежки материални лишения – 21%, следвана от Румъния и Гърция - по 17%. Данните за живеещите в материални лишения за съседните ни страни са както следва: в Турция - 45 на сто, в Република Северна Македония - 41 на сто и в Сърбия - 36 на сто от жителите на тези страни са изпитвали затруднения при плащане на желани или необходими неща от бита си.
Според европейската статистика показателят "тежки материални лишения" се отнася до жители на ЕС, които не могат да си позволят поне 4 от следните 9 елемента, които повечето хора смятат за желани или необходими, за да водят адекватен живот: да плащат сметките си навреме; да поддържат дома си нормално топъл; да посрещат без проблеми неочаквани разходи; да ядат месо /или риба/ редовно; да вземат една седмица почивка далеч от дома; да притежават и ползват телевизор; пералня; кола; телефон.
Един от основните показатели на стратегията "Европа 2020" е снижаване прага на бедност и материални лишения в ЕС от 31 милиона през м.г. - до 20 милиона души през следващата година, показват данните на Евростат.