В. Монитор
13% от хората над 64 години имат шофьорски книжки
Около 13% от хората над 64-годишна възраст в България са шофьори, а според статистиката на регистрираните пътно-транспортни произшествия четири пъти е по-голяма вероятността те да загинат като водачи в инцидент на пътя“, обясни Малина Крумова, председател на Агенцията "Безопасност на движението по пътищата" в ефира на БНТ1.
Затова сред обсъжданите мерки на този етап е по-възрастните шофьори да минават по-често на медицински прегледи, но все още не е конкретизирана нито възраст, след която да се прилага подобно изискване, нито честота на контрола. „Не зная защо в публичното пространство се коментира точна възраст от 60 години – това трябва да е резултат от експертна медицинска оценка, която все още не е направена“, подчерта тя и поясни, че е възможно изискването да се прилага след 65 или 70 години. „Всичко към този момент са само спекулации“, каза още председателят на държавната агенция.
Животновъди започват да се сдружават в кооперативи
Животновъди от страната започнаха да се обединяват в кооперативи, обявиха във Велико Търново от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Регионалните сдружения ще произвеждат и продават продукцията си под обща марка, съобщи БНТ.
400 са малките и средните овцевъдни и козевъдни ферми в страната. От този месец те се обединяват да изкупуват и преработват млякото си в мандри по определена рецепта и утвърден браншови стандарт, обясни Симеон Караколев, съпредседател асоциацията.
В. 24 часа
Салдото по консолидираната фискална програма към март е 1806,7 млн. лева
По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма /КФП/ на касова основа към март 2019 г. е положително в размер на 1806,7 млн. лв. /1,6 на сто от прогнозния БВП/, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите във вторник.
Положителното салдо се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1662,6 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 144,1 млн. лева.
Постъпилите приходи и помощи по КФП към март 2019 г. са в размер на 10 857,8 млн. лв. или 24,8 на сто от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1212,6 млн. лв. (13,4 на сто), а постъпленията от помощи (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 425,2 млн. лева.
Българският беден не гладува. Но студува и не си плаща заемите
Българите, живеещи под линията за бедност през 2018 г., са намалели със 114 хил. души в сравнение с 2017 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за индикаторите за бедност и социално включване.
Линията на бедност за 2018 г. е определена на 351,11 лв. на месец на лице от домакинството и под тази сума се оказват 1,551 млн. души, или 22% от населението на страната. Предишната година са били 23,4%.
Данните не показват някакви големи размествания по отношение на причините за бедност и връзката между икономическата активност на бедните, тяхната етническа принадлежност, образование и т.н.
В. Сега
Бюджетът натрупа рекорден излишък от близо 2.7 млрд. лв. до края на април
Министерството на финансите очаква рекорден бюджетен излишък в края на април в размер на 2.67 млрд. лв., или 2.3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на България. За сравнение през април 2018 г. плюсът бе 1.3 млрд. лв. Ръстът е впечатляващ и спрямо предходния месец март - тогава бюджетният излишък е с близо милиард лева по-нисък - 1.8 млрд. лв., или 1.6% от прогнозния БВП.
От финансовото министерство обясняват огромното превишение на приходите над разходите със спецификата на данъчния календар, както и с възстановени от Еврокомисията суми в частта на помощите. В същото време бюджетът за тази година е разчетен с дефицит от 0.5% от БВП, или с 600 млн. лв. "на червено".
Всяка втора германска фирма у нас "усеща" корупция
Немските фирми, работещи у нас, явно не са съгласни с твърденията на българското правителство, че корупцията е повече усещане, отколкото реалност. Повечето от тях смятат, че корупцията е сериозен проблем. Това разкрива поредната анкета, проведена сред членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) в периода 1 февруари - 1 март 2019 г. Над 60% от анкетираните смятат, че управляващите не се справят с подкупите, шуробаджанащината и нечистото лобиране.
Проблемни остават обществените поръчки - на практика всяка втора немска фирма у нас (54%) е недоволна от непрозрачните процедури. Но това не е нещо ново, също както и цялостното "усещане" за корупция, което тревожи от години и българските, и чуждестранните инвеститори. Позната не от вчера е и темата за кадрите. Над 60% от германските компании у нас страдат от липсата на специализирана работна ръка, показва проучването.
05:35 | 09.09.22 г.