През 2018 г. линията на бедност за страната e 351,11 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията са били 1,55 млн. души или 22% от населението, съобщи НСИ.
Спрямо предходната година линията на бедност се запазва, а относителният дял на бедното население намалява с 1,4 пр. п.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е участието на пазара на труда. Делът на бедните е най-висок сред безработните (56,1% за 2018 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 11,8 пр. п. по-висок в сравнение с безработните жени. През 2018 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 г. се запазва на нивото от предходната година – 10,1%. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при заетите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е с 2,9 пр. п. по-нисък от този при мъжете.
Основни индикатори за бедност, НСИ:
Образованието има съществено влияние. Най-много са работещите бедни с начално и без образование – 66,2%. Работещите бедни с висше образование са 6,2%. Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 г., самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се наблюдава при домакинствата с двама родители и три и повече деца - с 13,8 пр. п.
Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 г. (13,3%).
Относителен дял на бедните по икономическа активност, НСИ:
Оценка по етнически признак
Анкетираните лица сами определят етническата си група и отговорът на този въпрос е доброволен, уточнява НСИ. През 2018 г. най-висок е делът на бедните сред ромите – 68,3%, а най-нисък сред българите – 15,6%. Сред бедните българи преобладават пенсионерите (48,7%), докато при ромите най-много са безработните (39,2%).
Най-висок е относителният дял на работещите бедни сред ромите – 28,6%, при 26,5% сред турците и 25,3% сред българите.
И при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите намалява.
Разпределение по етническа принадлежност и риск от бедност през 2018 година, НСИ:
Материални лишения
Най-голям брой лица изпитват ограничения при плащането навреме на разходите за жилището (27,5%). Успоредно 22,6% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19,6% не могат да посрещнат неочаквани разходи. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26,2%.
През 2018 г. 20,9% от населението живее в материални лишения.
Показатели за материални лишения през 2018 година, НСИ:
В домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 331,2 хил. лица на възраст 18 - 59 години, или 8,6% от населението, като спрямо 2017 г. относителният им дял намалява с 1,9 пр. п.
Най-висок е относителният дял на лицата с нисък интензитет на икономическа активност сред ромите – 34,1%, при 11,5% за турската етническа група и 5,2% за лицата от българския етнос.
Комбиниран индикатор
Показателят включва лица в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни.
Комбинирането на трите показателя показва, че през 2018 г. 32,8% от населението, или 2,315 млн. души са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 6,1 пр. п. спрямо 2017 г.
Деца в риск от бедност
През 2018 г. 26,6% от децата до 17 г. в България са изложени на риск от бедност или с 2,6 пр. п. по-малко спрямо 2017 г.
Относителният дял на децата с материални лишения е 43,5%, а за 4,4% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. През 2018 г. 40,7% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.
Материални лишения на децата през 2017 и 2018 година, НСИ:
Бедността в регионален аспект
През 2018 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Монтана - съответно 239 и 240 лв., а най-високата - в София (столица) (513 лв.), следвана от областите Стара Загора (403 лв.) и Варна (383 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Монтана и Велико Търново - по 26,2%, Ловеч – 25,8%, и Сливен – 25,5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник – 11,2%, Кюстендил и Разград - по 14,7%, и Русе – 14,9%.
22:12 | 11.09.22 г.