Адвокатите вече няма да са задължени да докладват на ДАНС за клиентите си

Декларация за действителни собственици ще подават фирми, чиито собственици са регистрирани чуждестранни  лица и техните действителни собственици физически лица, не са вписани в българските регистри. Това предвиждат гласуваните на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесени от ГЕРБ.

Изискването засяга не само офшорни фирми. Акционерните дружества, независимо дали са с акции на приносител или поименни, също трябва да подават декларации за действителните собственици, съобщава БТА.

Според промените, ако действителният собственик е вписан вече по партида или партида на друго българско юридическо лице и се намира в регистрите на БУЛСТАТ, търговския регистър, регистъра на лицата с нестопанска цел, фирмите няма да подават специална декларации. В момента до 31 май всички фирми в обхвата на закона следваше да декларират действителните си собственици в специална декларация в т.ч. ЕОД, ООД. 

Друга поправка засяга дружества, които трябва да изпратят за одобрение в ДАНС своите планове за обучение на служителите по разпознаване на съмнителни операции или сделки във връзка с прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Това обаче много затруднявало и фирмите, и ДАНС, според вносителите.

С поправките срокът вече няма да е до 12 май, а шест месеца, и започва да тече, след като ДАНС публикува на сайта си националната оценка на риска в т.ч. по видове дейности, след което трябва да разработи примерни правилници, обясни председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Оттам фирмите трябва да идентифицират рисковете и да ги включат в своите правилници, но няма да е нужно да ги изпращат на ДАНС за одобрение - а те ще остават при тях и ще ги ползват за действията, които трябва да предприемат по закона, посочи още тя.

С измененията отпада и ангажиментът на адвокатите да подават информация в ДАНС при съмнения за изпиране на пари от клиенти.

БНБ има задължение да информира европейските надзорни органи във връзка с предотвратяване на използването на финансовата система за пране на пари и финансиране на тероризма.

Менда Стоянова подчерта, че фокусът в борбата срещу изпирането на пари трябва да бъде върху банковите, небанковите и хазартните институции.

Междувременно парламентът прие и промени в Закона за търговския регистър, свързани с реда на обработване на заявления 

Измененията предвиждат заявленията за обявяване на декларациите по Закона за счетоводството, както и заявленията за вписване на обстоятелствата относно действителните собственици по Закона за мерките срещу изпирането на пари и закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления.

Целта на промените е подобряване на организацията и ефективността в работата на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и преодоляване на забавянето при обработването и разглеждането на всички категории заявления за вписване, заличаване и обявяване.

Вижте още по темата в коментар на юриста Димитър Цвятков, партньор в CMS София, в предаването на Bloomberg TV Bulgaria "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.