Воля за здравна реформа може и да няма, но желанието за отпускане на допълнителни средства за сектора е непоколебимо. Особено по време на избори. След като в началото на март премиерът заяви, че болници няма да се закриват и набързо бяха отпуснати 30 млн. лв. за дейности на общински и областни болници. По същия начин сега бяха отпуснати 50 млн. лв., с които би трябвало да се увеличат заплатите на медицинските професионалисти[1], пише в анализа на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.
Двете решения изглеждат сходни – харчат се допълни средства без каквато и да било оценка за ефективност или ефикасност, но основната разлика е, че парите от февруари се отпускат за дейности, а сега става въпрос за заплати. Или поне така казват управляващите. Основанието, на което са отпуснати последните 50 млн. лв., е чл. 106 и чл. 106а от Закона за лечебните заведения и Наредба № 3/2019 г. на министъра на здравеопазването за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Най-общо тези разпоредби включват:
– изпълнение на здравни програми, дейности и медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; – дейности в труднодостъпни и/или отдалечени райони; – спешна медицинска помощ на пациенти, които не са хоспитализирани в същото лечебно заведение; – оказване на консултативна медицинска помощ на спешни пациенти.
Тъй като една дейност включва в себе си куп разходи, включително за труд, консумативи, лекарства, ток, вода, данъци и т.н., трудно може да се прецени каква част от тези 50 млн. лв. реално ще останат за увеличение на заплатите. С други думи няма пряка връзка между отпускането на средствата, които са предназначени за изпълнение на програми и различни видове дейности и медицински услуги, и увеличението на заплатите на медицинските професионалисти. Ако пък цялата сума бъде насочена към разходи за персонал, това би представлявало грубо нарушение на правното основание, на което са отпуснати средствата, както и вид държавна помощ, което ще доведе до изцяло нови проблеми.
Другият голям проблем е, че в изказванията си представители на правителството обвързват отпускането на допълнителните средства с осигуряване на минималното заплащане на медицинските професионалисти, залегнало в Колективния трудов договор (КТД) в отрасъл „Здравеопазване“ – 900 лв. (950 лв. за старша сестра). Това обяснение е повече от необяснимо, тъй като КТД е подписан на 8 ноември 2018 г., а законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и законът за държавния бюджет са приети съответно на 27 и 29 ноември.
След като има влязъл в сила КТД, би следвало условията по него да залегнат в прогнозните разходи за следващата година както на Министерството на здравеопазването (МЗ), така и на НЗОК. Липсата на подобна предвидливост навежда на мисълта за лошо планиране или по-лошо – за осигуряване на необходими средства в централния бюджет и отпускането им по-късно през годината, за да се постигне евтин ПР ефект.
Следващият сериозен проблем е това, че средствата са предвидени по бюджета на Министерството на здравеопазването, а не на НЗОК. Основният приходоизточник на лечебните заведения са клиничните пътеки, клиничните процедури и високоспециализираните дейности, които се финансират от бюджета на касата, докато субсидията от МЗ обхваща много ограничен набор от дейности, концентриран в отделни болници. С други думи отпускането на допълнителни средства притежава всички характеристики на държавна помощ:
– наличие на предимство – отпускат се непредвидени разходи за бюджета; – наличие на избирателно предимство – отпуснатите средства не обхващат целия сектор, а само определени дейности и ще засегне непропорционално някои лечебни заведения; – изкривяване на пазара – дотирането на неефективни здравни дейности не позволява те да бъдат предоставяни от други лечебни заведения, независимо дали става въпрос за частни, държавни или общински такива; – използване на държавен ресурс – средствата в централния бюджет са с такъв характер.
Всичко казано дотук не означава, че заплатите на медицинските професионалисти не трябва да се увеличават – напротив, но начинът, по който се прави, навежда на мисълта, че причината за увеличените разходи се крие в изборите, а не в подобряване на условията на труд в сектора и качеството на услугите. Ако управляващите не бяха водени от евтиния популизъм, след сключването на КТД, би следвало да сключи и анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД) за 2018 г., който да отрази по-високите разходи за заплати, а оттам да се предвидят по-високи цени за медицинските дейности. Интересно, че такъв анекс е сключен на 27 декември 2018 г., с който се предвиждат допълнителни разходи от около 500 млн. лв. през 2019 г. в сектора, но по една или друга причина в него не намериха място допълнителните 50 млн. лв., които бяха отпуснати през изминалата седмица.
[1] Според КТД в здравеопазването тази група включва медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници и други.
10:41 | 14.09.22 г.