Ръстът на доходите през последната година забави темпове. Това коментира в ефира на БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му миналата година общият номинален ръст е под 8%, което се дължи основно на инфлацията.
Според синдикатите през 2018 г. ръстът е трябвало да бъде поне двуцифрен - целта е тази и следващата година той да бъде 12-15%. Работещите бедни продължават да са сериозен проблем, каза Димитров и добави, че нископлатените работници са близо 20%, а 2/3 от работещите са с възнаграждение до нивото на средната работна заплата.
Президентът на КНСБ даде за пример балтийските държави, където има изпреварващ ръст на доходите и в Латвия например минималната работна заплата за 2019 г. е била увеличена с 38% при 10% в България.
Според Димитров 800-850 лв. трябва да е минималната заплата през 2022 г., а средната около 2000 лв.
Димитров припомни искането на КНСБ за ежегоден ръст на доходите между 12% и 15%, което означава минимална заплата от 650 лева от 1 януари догодина. Синдикатът иска и стартова минимална заплата за висшистите, която да едно и половина спрямо минималната за страната, или 1000 лева от 1 януари.
Той цитира и проучване на Европейския синдикален институт, според което В България реалният ръст на средната работна заплата за десет години (от 2009 до 2018 г.) е 87%, но българинът остава най-беден в ЕС.
Попитан в четвъртък кога минималната работна заплата в България ще стане 650 лева, социалният министър Бисер Петков каза, че съгласно програмата на правителството това ще стане от 2021 г. По повод искането на КНСБ заплатите ежегодно да се увеличават с 15% министърът заяви, че те вече се увеличават с двуцифрено число, това е политиката, която правителството води чрез програмата си за увеличаване на минималната работна заплата, а високият й ръст е в основата на бързото нарастване на средната заплата.
23:38 | 09.09.22 г.