Пътят на новите лекарства до българския пациент се удължава с поне 1-2 години заради нормативни пречки. Това коментира в ефира на БНР Стойчо Кацаров, председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Той обясни, че става дума за въвеждането на нови правила с Наредба 10, която всъщност материализира изменения в Закона за лекарствата от края на миналата година. По-конкретно се отнася за промяна в правилата за сключване на безплатни или частично платени лекарства в листата на НЗОК. Има нови правила, които много затрудняват достъпа на пациента, особено за нови лекарства. Според мен няма да влязат нови лекарства на пазара, обясни Кацаров.
Експертът обясни, че с новите регулации производителят освен, че рискува да не му бъде заплатен новият лекарствен продукт, но и рискува продуктът да бъде компрометиран. „Причината е, че някакви хора – неизвестно по какви правила и методика, може да кажат, че той е лош и не лекува“, добави д-р Кацаров.
Той посочи, че според други правила от наредбата пък колкото по-добро е лекарство и колкото повече то се продава, толкова по-големи ще са загубите за производителя.
По думите на Кацаров бюджетът на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) е превърнат в някакъв фетиш. „Това е единственото и задължително условие, което ръководи действията на Здравната каса – да се спази бюджета. Затова се въвеждат всички тези норми и правила“, каза специалистът.
Той коментира и прехвърлянето на Фонда за лечение на деца към НЗОК. Според него това е правилна стъпка, а касата може да се справи и с тази дейност.
„Имахме 3 органа – НЗОК, Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването и Фондът за лечение на деца, които извършваха общо взето едно и също нещо. Сега всички тези функции са концентрирани в Здравната каса. Тя има необходимия капацитет – експерти и пари, за да ги осигурява. Друг е въпросът дали самата Здравна каса работи добре и дали отговорите й на исканията за лечение в чужбина са адекватни“, обясни Кацаров.
Според него се преекспонира значението на новата мегаагенция „Медицински надзор. „Тя почти няма значение по отношение на здравната система. Създаването й няма да промени отношенията между лекарите и пациентите в болницата, извън болницата, в Спешна помощ – това не влияе на здравната система, а е въпрос на организация на самата администрация. Единственият ефект, който виждам по отношение на здравната система, е негативен и той е свързан с това, че покрай създаването на тази агенция се затруднява много разкриването на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващи такива, което не е благоприятно за пациентите и здравната система“, обясни експертът. Той прогнозира, че обвиненията в корупция вероятно ще съпътстват и новата агенция.