За година над 13 хил. жалби са подадени към омбудсмана

В рамките на 2018 г. към националния омбудсман са подадени близо 13 хил. жалби. Това отчете в ефира на БНТ общественият защитник Мая Манолова. По думите ѝ броят им е повече отколкото през 2017 г. Тя представи доклад за дейността си за изминалата година.

„Ако видите, че нямам работа, да знаете, че всичко в България е наред“, пошегува се Манолова. Според нея-често хората се оплакват от действия на монополни дружества - топлофикации, ВиК, мобилни оператори, колекторски фирми, банки. Следват ги социални проблеми - неизплатени заплати, забавени обезщетения, на трето място са проблеми, свързани със собствеността, териториални устройства, все повече стават т.нар. екологични жалби.

„През годината имаше сериозни победи, извоювани от гражданите и институциите на омбудсмана. Над 8 млн. лв бяха неплатените заплати, които бяха възстановени на ощетени от работодателите си служители, което показва, че 10 пъти е нараснала сумата, която хората са получили в случаите на нагли, некоректни работодатели“ похвали се омбудсманът. 

Манолова каза още, че в рамките на тази година, една от основните цели на омбудсмана ще бъде приемането на предложенията за промени в Гражданско-процесуалния кодекс, засягащи основно действията на мобилни оператори и други монополисти на пазара. Тя обясни, че предложенията са съдът да може да обявява служебно клаузи в договорите за нищожни и съответните суми да не бъдат събирани от потребителите. Манолова подчерта, че внася тези предложения за 4 път, но сега зад гърба си седи и Европейската комисия, която предупреди България, че ако не защити гражданите си срещу банките и монополите, ще има санкции.

Измененията в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) трябва да се ограничат само до тези, които отговарят на  препоръките от писмото на Европейската комисия от 24 януари – съдилищата да са длъжни служебно да следят за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Това е и становището на Асоциацията на банките в България по законопроекта за изменение на ГПК.

Банките всъщност подкрепят въвеждането на служебна проверка за неравноправни клаузи, става ясно от становището на АББ, но са против останалите предложения на Мая Манолова и правосъдното министерство. Най-несъгласни са финансовите институции с предложението всяко възражение на длъжника, дори да е немотивирано, да спира изпълнението, тоест разпродажбата на имота на нередовен длъжник. В момента банките и фирмите за кредити подават искания до съда за несъбираемите вземания, а той най-често като "гумен печат" издава изпълнителен лист в 3-дневен срок, без да прави проверка дали дългът е изчислен законосъобразно. „Ако обаче подаването на обикновена жалба спира цялата процедура по събирането на просрочения дълг, дори безспорната част от него, това много ще забави, усложни и оскъпи събирането на лошите кредити и на практика ще обезсмисли заповедното производство“, обясняват от АББ в становището си.