Защо срещу България има нови наказателни процедури за околната среда?

Четири наказателни процедури в областта на околната среда започна преди дни Европейската комисия (ЕК). Те засягат морските води, оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) при инвестиционни проекти, обмена на информация и минните отпадъци.

„България от години се опитва да остави законодателството си  по-разхлабено в сравнение с тенденциите по отношение на минната индустрия. Нашата икономика е доста зависима от добива на първични суровини. Създават се двойни стандарти“, заяви пред Bloomberg TV Bulgaria Генадий Кондарев от сдружение „За Земята“. 

По думите му депата за пепелина (твърдия отпадък от ТЕЦ) покриват над 190 хил. дка в страната. Той припомни законодателните промени при  обсъжданията по ОВОС –  когато граждански организации или граждани жалят определен проект, съдебното производство е на една инстанция. Намалиха се сроковете за коментиране на документи, включително ОВОС, във връзка с даден инвестиционен проект.

Що се отнася до процедурата за морските води той посочи, че тук говорим все още за хармонизиране на международното законодателство с българското.

„Виждате колко оглушителен шамар получи МОСВ с тези решения, които бяха свързани с Пирин“, каза той по повод съдебните решения за плана за управление на природния парк.

Той съобщи, че „За Земята“ от 2 г. иска от Изпълнителна агенция „Околна среда“ (ИАОС) почасови данни за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ) в градовете. Отказът бил с мотив, че гражданите не могат да боравят с такава информация, а данните не са достатъчно обработени.

„Отказите, които получаваме напоследък при запитвания по Закона за достъп до обществена информация, са толкова съшити с бели конци, че е очевидно, че се играе схема на  пинг-понг, в която ни се отказва информация, ние отиваме на съд, ИАОС или МОСВ губят тези дела“, каза той.

По думите му тази седмица евродепутатите ще обсъдят със Съвета на ЕС и ЕК дългосрочни цели за намаляване на парниковите газове. Дебатът ще се фокусира върху сценариите за прилагане на Парижкото споразумение.

Мнението на госта е, че България ще продължи да използва остарели активи за производство на енергия, без план за преструктуриране на енергетиката.

„Продължава да се залага на замърсяващи ТЕЦ-ове и да се правят опити за осигуряване на дерогации за тях. В същото време виждаме как младото поколение в цяла Европа излиза на протести и се опитва да намери  адекватно решение за бъдещето си, виждайки, че политиците не могат да постигнат това решение“.