България е отворена към иновациите в здравеопазването, но се намира в повратен момент. За преодоляване на предизвикателствата страната преди всичко трябва да преформулира начина на мислене за сектора - здравеопазването не е разход, а инвестиция. Тази препоръка отправи д-р Лиза Бонадона, генерален мениджър на GSK България, по време на Шести национален бизнес форум „Здраве за всички“ на списание Мениджър.
На следващо място тя постави нуждата от инвестиции в огромния потенциал на България в сферата на данните и технологиите, които са бъдещето на медицината.
Защо държавните политики да не бъдат съсредоточени върху технологиите и иновациите като същина, попита Лиза Бонадона. И отбеляза, че за да може всичко това да се случи устойчиво, са нужни политики, насочени към лекарите, към изследователите. Трябва да мислим в бъдещ план, а не в момента колко пари харчим, препоръча Бонадона.
Д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на Световната здравна организация (СЗО) в България, посочи, че в много държави реформата в здравеопазването е една от най-трудните. Но за да бъде успешна, трябва да се постави фокус върху четири основни стълба на здравната система – подобрение на управлението на здравния сектор, адекватна система за финансиране, адекватни човешки ресурси и постоянно да подобряваме качеството на услугите в здравния сектор. Във всички тези сфери има нужда от подобрение, включително и в България. СЗО ще работи тясно с българското правителство за подобряването им, заяви д-р Сила.
Единственият представител на държавата в рамките на форума - доц. д-р Лъчезар Иванов, заместник-председател на Комисията по здравеопазването, припомни какви са приоритетите на правителството в областта на здравеопазването и добави, че през изминалата година чрез законодателни промени правителството е изпълнило 80% от мерките, като предстои реализацията им. Има бъдеще за българското здравеопазване, а лекарството е надпартийност, диалог и консенсус. Мисля, че с тези 3 елемента от нашето лекарство всички ние можем да направим здравеопазването малко по-добро, каза Иванов.
За справяне с проблемите в българското здравеопазване е необходимо тясно сътрудничество между държавата, фармацевтичната индустрия и неправителствени организации, каза д-р Михаил Михов, медицински директор на Amgen за България.
Реално ключът към решението на проблемите е електронното здравеопазване, коментира д-р Светослав Ценов, мениджър на Astellas България. Докато нямаме системата, която да позволи анализ на данните, нямаме възможност да постигаме ефективност при разходването на публичния ресурс за здраве и оценката на постигнатите терапевтични резултати. Това може да се случи само с дигитализация на здравеопазването. Това трябва да е първата стъпка в посока решаване на проблемите, за които говорим повече от десет години, смята той.
Без съмнение бъдещето на ноовата парадигма в здравеопазването е персонализираната медицина, каза д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на УС на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина. В обозримо бъдеще въвеждането на тези методи за лечение са абсолютно възможни, тъй като до 2025 година цената на цялостното геномно изследване ще струва един долар. Така че когато политиците формират политиките в здравеопазването, трябва да гледат отвъд мандата си и да имат по-визионерско виждане за национална здравна доктрина, независима от управлението, посочи тя.
Единственият път към провала в здравеопазването е отказът от реформи, а провалът се изразява в загубени години живот и влошено здраве на нацията, коментира д-р Иван Георгиев, управител на IQVIA за България. В основата на всички промени и реформи стои дигитализацията. Без такава нищо повече няма да постигнем, заяви той.
В България думата реформа, без да е придружена с дигитализация и иновация, не бива да се използва, обобщи Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Той акцентира върху това, че властите у нас продължават да създават пречки пред достъпа до иновативни медикаменти за българските пациенти.
01:49 | 14.09.22 г.